Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2011 22:15 - Докато ме нямаше тук
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1986 Коментари: 0 Гласове:
15

Последна промяна: 31.07.2011 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Има едни курабии, които останаха от ...
Сигурно има хора, които биха ги хапнали с удоволствие, но за мен са сухи като сухите ми мисли, които ме обземат, защото идва краят на договора. Смятам да ги залея с горещо подсладено прясно мляко. Може би други някое кремче биха им спретнали, но аз не мога да понасям лицемерното и лигаво отношение към тези, от които зависим. Малко ванилия във формата на усмивка и добре подредените курабии като прецизното изпълнение на ежедневните задачи са нещата, на които разчитам да не останат само никому ненужни трохи.
15.05.2011
***
Солените кифлички, са като сладките такива. Това дали се ядосваме на нещо или го подминаваме, зависи от нас самите. Така е и с кифличките - тестото е едно и също, само в единия случай е повече захарта, а в другия солта. Но и в двете теста има и захар, и сол.
Случи се нещо, т.е. започваш с брашното. При всички положения мислите ти набухват, като половин бучка мая в топло прясно мляко. Добавя някой три супени лъжици олио, толкова е достатъчно, за да стане от никаквото нищо някакво нещо. Един белтък в тестото, жълтъкът за омазване накрая. И се замисляш докато разбъркваш леко - да се ядосаш ли - три шипки сол и две лъжици захар, или да се подсладиш - три лъжици захар и щипка сол.
Омесваш си твоите за и против, подхвърляш мисли, изливаш си бесовете и оставяш да втаса.
После идва ред на дедукцията. Разрязваш на 4. Всяка мисъл разточваш, докато стане 2-3 мм. Разрязваш я по диагоналите на 8 парчета, слагаш плънка, която ти е хрумнала и завиваш. Отново се отдаваш на мисли, докато втасат, омазваш ги с жълтъка, печеш и играеш шамански танц на победата, заради добре подредените мисли image
18.06.2011
***
Тя влезе в учителската стая и ме извика. Тръгнах с нея до фоайето на училището, където целият клас ме чакаше строен. След секунди цялото училище, до скоро притихнало в очакване на дългата ваканция, се огласи от ""Хепи бърдей..."". Заляха ме с цветя, които скоро не можех да поемам в ръцете си. Извадих пакетчето целувки, които им бяха купила. Всеки предъвкваше хрупкавата сладка, а сълзите ни напираха в очите. Разделяхме се...
Целувки.
28.06.2011
***
Не вярвам на приказките от сорта, че глупавите се учат от собствените си грешки, а умните - от грешките на другите. Не оценявам и качествата нито на ментовия сладолед, нито на лимоновия пай. Предпочитам да залагам на вкуса на ония еклери, покрити с фондан, които помня от едноцифрените си години. Вкусът от безгрижното детство така дълбоко се е запечатал в съзнанието ми, че съм готова на всичките наказания на света, за да си повторя детските грешки. И не само тях. Вероятно сладкият ванилов крем, който се намира в хрупкавата препечена коричка, не ми дава реална оценка за натрупаните години и всички последствия от това. Но някъде там - в сладкарницата на баба - се крие някаква чудно красива приказка, която искам отново и отново да чета.
8.07.2011



Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2305634
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!