Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2011 09:37 - Емиграция
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3309 Коментари: 6 Гласове:
11



Просто питам:
За и против. Мислите ли, че там някъде е по-добре от тук? Защо?
Замисляте ли се дали да ""бягате""?
Бихте ли ""натирили"" детето си?
И обратно:
Кое ви кара да останете тук?



Гласувай:
12
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bambola - определено ЗА.
05.02.2011 12:16
Макар едвали моето мнение да е важно, наскоро познато адвокатско семейство от София едва ли не ме разкъса на парчета обяснявайки ми че всички ние които заминахме се прибираме за да се" зареждаме" от време на време в България / май истината че мазохистично се натоварваме когато се прибираме/, после се оказа че дъщеря им завършва във БЕРН, а това май не е Благоевград а ШВЕЙЦАРИЯ. Никъде не е лесно, но в цивилизованите страни все още образованието има своята тежест и квалифицирания труд се цени. Не мисли че " НАТИРВАШ" някои когато му даваш възможност да избере, да събере опит и да си свери часовника, границите и разликите са в самите нас не толкова в начина на живот. Пак ще кажа ,едва ли моето мнение е валидно, но със сигурност никога не съм съжалила за избора си.

цитирай
2. radalia - Благодаря, Елска!
05.02.2011 14:07
Моето мнение е същото. Когато се отнася до сина ми.
Лично аз не бих заминала и мисля, че това е някакъв мазохизъм. Виждам колко буквално безнадеждно става тук, но все си мисля, че ще и си намирам някаква моя ниша, в която успявам да се чувствам на мястото си.
Колкото до мнението на твоето приятелско семейство, мисля, че ние-оставащите сме по-отговорни и по-виновни от вас - заминалите. Разбира се, това деление на "ние" и "вие" е еднопластово и плоско. А пък и имаше едно клише - спасението е проблем на давещите се. Ние не правим нищо, за да променим нашето днес, за да имат някаква надежда децата ни, ако останат тук... Затова нека да намерят своето място. Още повече, че границите остават единствено в нас самите.
цитирай
3. svetlo - Още едно клише
06.02.2011 10:40
Как беше - когато управляващите вече не могат, а управляваните вече не искат или нещо подобно - заражда се революционна ситуация. И понеже революциите не са много на мода в България, тук се бяга.
В този смисъл аз възприемам бягството в чужбина като положителна стъпка - може и там да не ти е по-хубаво, но поне си направил крачка, не си се оставил да те влачи течението тук...
цитирай
4. jivaduwa - Аз лично предпочитам да се мъча да ...
08.02.2011 14:09
Аз лично предпочитам да се мъча да оцелея в България, но когато човек стигне дъното трябва да измисли начин да се изтласка отново нагоре и емиграцията е един от вариантите.Моята баба навремето имаше две деца зад граница/вуйчо ми женен в Германия и леля ми, която работеше в Мароко/ и когато другите баби я питаха как ги е пуснала не и ли е мъчно, тя отговаряше ,че е важно да са върху Земята а не под нея,защото винаги може да се върнат ако не им харесва.Те се прибираха при нея поне веднъж годишно, а на комшийката дъщерята ,която беше женена в другия край на България не се беше прибирала 2 години понеже нямаше пари.Синът ми завърши миналата година и стои вкъщи без работа.Мъчно ми е като го гледам как се тормози, защото е работливо дете и работа не подбира но просто зимата няма и няма. Бих го подкрепила ,ако предприеме нещо като твоя син.Сега им е времето-когато не мислят за съпруги и деца.Дано успее синчето ти.Нека опита.Ако е доволен и ти ще бъдеш доволна,ако не е- винаги може да се върне и ти отново ще бъдеш цяла
цитирай
5. nicodima - Моя приятелка беше против емиграцията, но...
18.02.2011 15:22
по едно стечение на обстоятелствата замина да живее в Швеция.
Преди седмица ми сподели, че това е най-умния избор, който е направила. Без да се възхищава категорично на Швеция и шведите и преценявайки ги хладно и рационално, тя просто достигна до убеждението, че този народ трябва да се уважава заради реда, който е създал и спазва, заради скромността и липсата на каквато и да е парвенющина. Нейният съпруг казва, че България определено го дразни с натрапливото усещане за тотална нетактичност и несъобразяване, с дивашкия индивидуализъм и отново с парвенющината. Тези национални черти са въпрос на възпитание, но поколения трябва да минат. Дотогава животът ни ще е изтекъл, че и този на децата ни.
Аз съм за емиграцията! Подготвям сина си да учи навън, но ще го оставя сам да избере къде да живее.
Поздрави!
цитирай
6. kite333 - Аз съм за, ако е избор на децата ми.
24.02.2011 14:16
Аз съм за, ако е избор на децата ми.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2238383
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40434
Спечели и ти от своя блог!