Постинг
04.02.2011 09:22 -
Дни
Прекратих броенето в блога, но не и за себе си. Така или иначе дните продължиха да изтичат един след друг. Времето наближава своята граница, която един ден ще бъде премината. Като песъчинките от часовника. Свършат ли, само едно остава да поставиш горната част отдолу и всичко започва отначало. Болка, притеснения, планове, лутане... Нещата винаги се разбъркват и подреждат. Стига само да можеш да си позволиш търпението. Миналото лято написах един постинг, в който вложих много от себе си. Сега избираме полета. Не знам какво го чака там. Баща му си намери повод и причина да се дистанцира, както винаги е правил, когато предстои драстична промяна. Така или иначе, решението е взето и няма връщане назад. Планът е съставен, ще се действа. Тъжно ми е. За пореден път заспивам и се събуждам с мисълта дали не бъркаме. Всъщност това е мисъл на сърцето, ако то въобще може да мисли. Разумът и логиката ми подсказват, не подсказват, а крещят, че това решение е единственото правилно. Само не знам как да забраня на сърцето си да мисли...
На този етап - да! Ще се справите и двамата!
Поздрави на морето и не му мисли много: ако е "правилно", ще стане... и ще стане за добро :)
цитирайПоздрави на морето и не му мисли много: ако е "правилно", ще стане... и ще стане за добро :)
Ще се заразя от оптимизма ти - обещавам :)
цитирайНяма как да забраниш на сърцето си да чувства.
Бог да го пази! Това е, с което можеш да го обграждаш чрез вярата си да е добре там където е.
В животът няма случайни пътища и пътеки.
А и пясъчния часовник на времето си има две посоки... или нито една, защото просто Времето не съществува. Разстоянието също.
Всичко е в една мисъл и ехото на един сърдечен туптеж.
цитирайБог да го пази! Това е, с което можеш да го обграждаш чрез вярата си да е добре там където е.
В животът няма случайни пътища и пътеки.
А и пясъчния часовник на времето си има две посоки... или нито една, защото просто Времето не съществува. Разстоянието също.
Всичко е в една мисъл и ехото на един сърдечен туптеж.
4.
анонимен -
Сега избираме полета.
04.02.2011 11:24
04.02.2011 11:24
Пожелавам успех! Извън тук - България - е до настройката да си дадеш време да създадеш среда, в смисъл на заобикалящи те хора, уюта на човешкото отношение и други в този смисъл...Другото е здраве и късмет.
Светът навсякъде е еднакъв, хората са различни.
цитирайСветът навсякъде е еднакъв, хората са различни.
Така е.
И в една нишка, която едва ли нещо може да я изстъни.
цитирайИ в една нишка, която едва ли нещо може да я изстъни.
Сетих се за "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" :)
цитирайНа сърцето не можеш да забраниш
остава полета да избереш ...
и няма начин, просто няма
понякога се случва
и при нас
да ковем съдбата си!
цитирайостава полета да избереш ...
и няма начин, просто няма
понякога се случва
и при нас
да ковем съдбата си!
Полет - сякаш долавям символика :)
цитирай
9.
анонимен -
... дали не бъркаме...
04.02.2011 18:30
04.02.2011 18:30
Защо в множествено число?
Като че искаш да кажеш, че ти бъркаш.
Той не бърка. Ако успее, не го дърпай назад.
Заради твоята болка той да не остава близко до полите ти.
Тази ах така голяма майчина любов ще му е само в пречка .
Докажи, че го обичаш и го изпрати с усмивка.
Това му трябва: твоята усмивка.
Животът му е негов, не твой.
Той принадлежи на живота, не на тебе.
Желая той да се уреди в бъдещето с успех.
Желая ти да останеш доволна жена и щастлива майка.
Твоят страх не е неговия страх и това е добре.
цитирайКато че искаш да кажеш, че ти бъркаш.
Той не бърка. Ако успее, не го дърпай назад.
Заради твоята болка той да не остава близко до полите ти.
Тази ах така голяма майчина любов ще му е само в пречка .
Докажи, че го обичаш и го изпрати с усмивка.
Това му трябва: твоята усмивка.
Животът му е негов, не твой.
Той принадлежи на живота, не на тебе.
Желая той да се уреди в бъдещето с успех.
Желая ти да останеш доволна жена и щастлива майка.
Твоят страх не е неговия страх и това е добре.
Оставих го да реши. Подкрепих решението му. Затова числото е множествено.
Колкото до това, че преживявам, мисля, че и това не излиза от рамките на нормалното. Дали не страда по същия начин и птицата, когато избутва малките от гнездото, за да се научат да летят? Знам кое е разумното и подтискам емоцията. Това е!
цитирайКолкото до това, че преживявам, мисля, че и това не излиза от рамките на нормалното. Дали не страда по същия начин и птицата, когато избутва малките от гнездото, за да се научат да летят? Знам кое е разумното и подтискам емоцията. Това е!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450