На този етап - да! Ще се справите и двамата!
Поздрави на морето и не му мисли много: ако е "правилно", ще стане... и ще стане за добро :)

Ще се заразя от оптимизма ти - обещавам :)

Няма как да забраниш на сърцето си да чувства.
Бог да го пази! Това е, с което можеш да го обграждаш чрез вярата си да е добре там където е.
В животът няма случайни пътища и пътеки.
А и пясъчния часовник на времето си има две посоки... или нито една, защото просто Времето не съществува. Разстоянието също.
Всичко е в една мисъл и ехото на един сърдечен туптеж.

Пожелавам успех! Извън тук - България - е до настройката да си дадеш време да създадеш среда, в смисъл на заобикалящи те хора, уюта на човешкото отношение и други в този смисъл...Другото е здраве и късмет.
Светът навсякъде е еднакъв, хората са различни.

Така е.
И в една нишка, която едва ли нещо може да я изстъни.

Сетих се за "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" :)

На сърцето не можеш да забраниш
остава полета да избереш ...
и няма начин, просто няма
понякога се случва
и при нас
да ковем съдбата си!

Полет - сякаш долавям символика :)

Защо в множествено число?
Като че искаш да кажеш, че ти бъркаш.
Той не бърка. Ако успее, не го дърпай назад.
Заради твоята болка той да не остава близко до полите ти.
Тази ах така голяма майчина любов ще му е само в пречка .
Докажи, че го обичаш и го изпрати с усмивка.
Това му трябва: твоята усмивка.
Животът му е негов, не твой.
Той принадлежи на живота, не на тебе.

Желая той да се уреди в бъдещето с успех.
Желая ти да останеш доволна жена и щастлива майка.
Твоят страх не е неговия страх и това е добре.

Оставих го да реши. Подкрепих решението му. Затова числото е множествено.
Колкото до това, че преживявам, мисля, че и това не излиза от рамките на нормалното. Дали не страда по същия начин и птицата, когато избутва малките от гнездото, за да се научат да летят? Знам кое е разумното и подтискам емоцията. Това е!