Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2011 09:22 - Дни
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3665 Коментари: 10 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Прекратих броенето в блога, но не и за себе си. Така или иначе дните продължиха да изтичат един след друг. Времето наближава своята граница, която един ден ще бъде премината. Като песъчинките от часовника. Свършат ли, само едно остава да поставиш горната част отдолу и всичко започва отначало. Болка, притеснения, планове, лутане... Нещата винаги се разбъркват и подреждат. Стига само да можеш да си позволиш търпението. Миналото лято написах един постинг, в който вложих много от себе си. Сега избираме полета. Не знам какво го чака там. Баща му си намери повод и причина да се дистанцира, както винаги е правил, когато предстои драстична промяна. Така или иначе, решението е взето и няма връщане назад. Планът е съставен, ще се действа. Тъжно ми е. За пореден път заспивам и се събуждам с мисълта дали не бъркаме. Всъщност това е мисъл на сърцето, ако то въобще може да мисли. Разумът и логиката ми подсказват, не подсказват, а крещят, че това решение е единственото правилно. Само не знам как да забраня на сърцето си да мисли...


Тагове:   обич,   майка,   син,   Емиграция,   заминавай,


Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. svoboda64 - това решение е единственото правилно
04.02.2011 09:30
На този етап - да! Ще се справите и двамата!
Поздрави на морето и не му мисли много: ако е "правилно", ще стане... и ще стане за добро :)
цитирай
2. radalia - Здравей, Свобода!
04.02.2011 09:32
Ще се заразя от оптимизма ти - обещавам :)
цитирай
3. wonder - Хей, здравей! Къде се загуби? :)))
04.02.2011 11:24
Няма как да забраниш на сърцето си да чувства.
Бог да го пази! Това е, с което можеш да го обграждаш чрез вярата си да е добре там където е.
В животът няма случайни пътища и пътеки.
А и пясъчния часовник на времето си има две посоки... или нито една, защото просто Времето не съществува. Разстоянието също.
Всичко е в една мисъл и ехото на един сърдечен туптеж.
цитирай
4. анонимен - Сега избираме полета.
04.02.2011 11:24
Пожелавам успех! Извън тук - България - е до настройката да си дадеш време да създадеш среда, в смисъл на заобикалящи те хора, уюта на човешкото отношение и други в този смисъл...Другото е здраве и късмет.
Светът навсякъде е еднакъв, хората са различни.
цитирай
5. radalia - wonder,
04.02.2011 11:47
Така е.
И в една нишка, която едва ли нещо може да я изстъни.
цитирай
6. radalia - Анонимен,
04.02.2011 11:48
Сетих се за "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" :)
цитирай
7. pevetsa - На сърцето не можеш да забраниш ...
04.02.2011 11:49
На сърцето не можеш да забраниш
остава полета да избереш ...
и няма начин, просто няма
понякога се случва
и при нас
да ковем съдбата си!
цитирай
8. radalia - pevetsa,
04.02.2011 11:59
Полет - сякаш долавям символика :)
цитирай
9. анонимен - ... дали не бъркаме...
04.02.2011 18:30
Защо в множествено число?
Като че искаш да кажеш, че ти бъркаш.
Той не бърка. Ако успее, не го дърпай назад.
Заради твоята болка той да не остава близко до полите ти.
Тази ах така голяма майчина любов ще му е само в пречка .
Докажи, че го обичаш и го изпрати с усмивка.
Това му трябва: твоята усмивка.
Животът му е негов, не твой.
Той принадлежи на живота, не на тебе.

Желая той да се уреди в бъдещето с успех.
Желая ти да останеш доволна жена и щастлива майка.
Твоят страх не е неговия страх и това е добре.
цитирай
10. radalia - :)
04.02.2011 21:46
Оставих го да реши. Подкрепих решението му. Затова числото е множествено.
Колкото до това, че преживявам, мисля, че и това не излиза от рамките на нормалното. Дали не страда по същия начин и птицата, когато избутва малките от гнездото, за да се научат да летят? Знам кое е разумното и подтискам емоцията. Това е!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2238383
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40434
Спечели и ти от своя блог!