ГОРДОСТ
Учителю! – засмя се той
и пъхна ми пари във джоба.
Предадох се... От срам... Без бой...
И взех ги... Онемял от злоба.

Охраната... Охранен тип...
Той влезе бавно във колата...
Един огромен, мощен джип...
И ми помаха със ръката...

И аз го гледах пребледнял.
Как унизи ме… Как ме смачка…
Лекарствата! За месец цял...
Не ги броих... Солидна пачка.

И за цигари най-подир…
За алкохол… И за колбаси...
- Математикът!.. Мой кумир!
Продава вестници! Еба си.

Дори не помня кой бе той.
от всичките ми ученици...
Какъв позор, о боже мой...
И за палто... За ръкавици.

Ужасен студ... Ужасен град....
За парно... Ток... Ужасно скъпо...
Ех, Айнщайн... mc ² !
Да, относително е... Тъпо е.

Живей, макар и унизен...
Вместо да свършиш горд и гладен.
Ще го намеря някой ден...
Ах, нека само да ми падне.

Недялко Йорданов

Ехо, тук съм...

Ужасен студ....
Ужасно скъпо....
Тъпо е..........
Преходът свърши,
и ако някой нещо друго реши...
Европа не ще позволи магистрални и гладни,
тълпи...............ех гледай само да не паднеш .

Другаде е човешкото достойнство :(
Все пак - поздрави!