Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2010 11:10 - Остават 6...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1281 Коментари: 2 Гласове:
4



Балада за ожидането И все навръх на новата година,
и все когато вдигнем весел тост,
в душата идва спомен неотминал,
еднакво и величествен, и прост.

Среднощ. Покой пред сурова година,
покой бездънен, както вечността.
И дядо, бос, в ръцете с празна крина
сред стаята мълчи с безмълвността.
В огнището гори огромен дънер.
Играе в сенки ниският таван.
Дъхти на пръст, на размразени тръни,
на ръжен хляб, на слама и тамян.
А вън запяват: "Сурова година,
да дава бог без мяра и безчет,
да има челяд, ябълки в градина,
сребро и злато, вино, смях и мед."
И става песен снежната пустиня
до небосвода леден, звездоок.

И дядо вслушан , все така застинал,
надига тръпнещ глас: "Да дава бог!"

В очите му ожидането пламва
и с пламък, неугасвал векове,
ожида хубост, радост неживяна,
и моли, и заклева, и зове.
И расне той, ръцете си протегнал,
от вечното ожидане огрян.
На раменете му огромни тегне
и се разпада ниският таван.
И расне той, с дихание горещо
обгаря ледения полумрак.
Високите звезди досяга с плeщи.
Но под звездите тясно му е пак.
Просторите заслушани разсякъл,
гласът му като съвест е дълбок.
И след гласа му безконечно ехо
поема по света: "Да дава бог!"

Ех, дядо мой, в ръцете с празна крина.
Пред мен си пак - все жив, тревожен гост.
...И все навръх на новата година.
И все когато вдигнем весел тост!

Добри Жотев





Тагове:   Нова година,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. makont - Честито Рождество Христово!
25.12.2010 11:54
Нека е пълно в душите ни, на трапезите ни! Много здраве, любов и истински прпиятели!
цитирай
2. zvezdichka - Това стихотворение
29.12.2010 22:46
е много силно! Докосва!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2346043
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!