... ние сме тяхното продължение.
Добре е ако се гордеят с нас или поне са спокойни за нас.

Поздрави

важно е това за спокойствието. Хващам се, че все по-често е част от пожеланията ми.

И аз имам един такъв - 1924-та година е роден, но е още жив (единствения ми остана от бабите и дядовците) и е в по-добра форма (особено на духа, но и физически) от повечето по-млади от него хора. И е много мъдър, по един спокоен и естествен начин, близо е до природата и селото, въпреки че отдавна живее в града (София) и е много щедър и добронамерен към всички.. Да е жив и здрав се надявам още години!
А за твоя дядо.. Лека му пръст. И да продължава все така да живее по един красив начин в мислите и съзнанието ти..
Прегръдка, Ради..

Да бъде спокоен покрай вас и да ви се радва!
Моят беше роден 1920г., но почина от внезапен инфаркт. Изпревари дори майка си...