Постинг
07.12.2010 08:23 -
Най-добрият човек, когото познавам
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1571 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2010 08:26
Прочетен: 1571 Коментари: 4 Гласове:
12
Последна промяна: 07.12.2010 08:26
Вчера беше Никулден.
Този ден по традиция е посветен на него - дядо ми Никола.
С гордата си осанка и буйно развятата коса няма как да се разминете с него и да не го забележите. Ако случайно погледите ви се срещнат, ще се потопите в топлото теменужено синьо на очите му. Здравите му ръце са покрити с мазоли от обущарските инструменти, които цял живот са били част от него самия. Само вечер, когато всички се съберем около масата, обущарският чук се превръща в каничка червено вино, прясно наточено от кацата в мазето. Всичко, което прави, го прави с достойнство и придава усещането за ритуал. Пред него не се говори на висок тон и никой не може да си помисли, че може да се скара на дете, а идеята за наказание или шамар просто е абсурдна. Всичко постига с блага и спокойна усмивка - нещо, което съм наследила от него. Най-голямото наследство. Благодаря ти, дядо! Разговорите ни винаги са били пропити от мъдрост, дори и когато се отнасят за любимите му бонбони драже Теменужка. Не дава съвети, но те кара сам да направиш правилните изводи.
Минавам под асмите на къщата до Царевец, заслушана в камбаната на църквата и влизам тихо. Усещам духа му. Изтръпвам. Излизам на двора да откъсна няколко цветя, които да занеса на... гроба му.
Почина през 75-та година, но израстнах със съзнанието, че моят дядо е до мен през всеки ден от живота ми. Убедена съм, че се радва с мен, че тъгува, когато съм тъжна, че ме наблюдава и гледам така да минавам през дните, че той да се гордее с първата си внучка.
Този ден по традиция е посветен на него - дядо ми Никола.
С гордата си осанка и буйно развятата коса няма как да се разминете с него и да не го забележите. Ако случайно погледите ви се срещнат, ще се потопите в топлото теменужено синьо на очите му. Здравите му ръце са покрити с мазоли от обущарските инструменти, които цял живот са били част от него самия. Само вечер, когато всички се съберем около масата, обущарският чук се превръща в каничка червено вино, прясно наточено от кацата в мазето. Всичко, което прави, го прави с достойнство и придава усещането за ритуал. Пред него не се говори на висок тон и никой не може да си помисли, че може да се скара на дете, а идеята за наказание или шамар просто е абсурдна. Всичко постига с блага и спокойна усмивка - нещо, което съм наследила от него. Най-голямото наследство. Благодаря ти, дядо! Разговорите ни винаги са били пропити от мъдрост, дори и когато се отнасят за любимите му бонбони драже Теменужка. Не дава съвети, но те кара сам да направиш правилните изводи.
Минавам под асмите на къщата до Царевец, заслушана в камбаната на църквата и влизам тихо. Усещам духа му. Изтръпвам. Излизам на двора да откъсна няколко цветя, които да занеса на... гроба му.
Почина през 75-та година, но израстнах със съзнанието, че моят дядо е до мен през всеки ден от живота ми. Убедена съм, че се радва с мен, че тъгува, когато съм тъжна, че ме наблюдава и гледам така да минавам през дните, че той да се гордее с първата си внучка.
Градски легенди, пета част - мъдрости и ...
ЧОВЕШКИ ЖИВОТ И КУЧЕШКИ ЖИВОЪ
Човек живее, за да обича...
ЧОВЕШКИ ЖИВОТ И КУЧЕШКИ ЖИВОЪ
Човек живее, за да обича...
... ние сме тяхното продължение.
Добре е ако се гордеят с нас или поне са спокойни за нас.
Поздрави
цитирайДобре е ако се гордеят с нас или поне са спокойни за нас.
Поздрави
важно е това за спокойствието. Хващам се, че все по-често е част от пожеланията ми.
цитирайИ аз имам един такъв - 1924-та година е роден, но е още жив (единствения ми остана от бабите и дядовците) и е в по-добра форма (особено на духа, но и физически) от повечето по-млади от него хора. И е много мъдър, по един спокоен и естествен начин, близо е до природата и селото, въпреки че отдавна живее в града (София) и е много щедър и добронамерен към всички.. Да е жив и здрав се надявам още години!
А за твоя дядо.. Лека му пръст. И да продължава все така да живее по един красив начин в мислите и съзнанието ти..
Прегръдка, Ради..
цитирайА за твоя дядо.. Лека му пръст. И да продължава все така да живее по един красив начин в мислите и съзнанието ти..
Прегръдка, Ради..
Да бъде спокоен покрай вас и да ви се радва!
Моят беше роден 1920г., но почина от внезапен инфаркт. Изпревари дори майка си...
цитирайМоят беше роден 1920г., но почина от внезапен инфаркт. Изпревари дори майка си...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450