Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2010 08:23 - Най-добрият човек, когото познавам
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1124 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 07.12.2010 08:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вчера беше Никулден.
Този ден по традиция е посветен на него - дядо ми Никола.
С гордата си осанка и буйно развятата коса няма как да се разминете с него и да не го забележите. Ако случайно погледите ви се срещнат, ще се потопите в топлото теменужено синьо на очите му. Здравите му ръце са покрити с мазоли от обущарските инструменти, които цял живот са били част от него самия. Само вечер, когато всички се съберем около масата, обущарският чук се превръща в каничка червено вино, прясно наточено от кацата в мазето. Всичко, което прави, го прави с достойнство и придава усещането за ритуал. Пред него не се говори на висок тон и никой не може да си помисли, че може да се скара на дете, а идеята за наказание или шамар просто е абсурдна. Всичко постига с блага и спокойна усмивка - нещо, което съм наследила от него. Най-голямото наследство. Благодаря ти, дядо! Разговорите ни винаги са били пропити от мъдрост, дори и когато се отнасят за любимите му бонбони драже Теменужка. Не дава съвети, но те кара сам да направиш правилните изводи.
Минавам под асмите на къщата до Царевец, заслушана в камбаната на църквата и влизам тихо. Усещам духа му. Изтръпвам. Излизам на двора да откъсна няколко цветя, които да занеса на... гроба му.
Почина през 75-та година, но израстнах със съзнанието, че моят дядо е до мен през всеки ден от живота ми. Убедена съм, че се радва с мен, че тъгува, когато съм тъжна, че ме наблюдава и гледам така да минавам през дните, че той да се гордее с първата си внучка.


Тагове:   човек,   най-добрият,


Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Те са винаги с нас, защото ...
07.12.2010 09:12
... ние сме тяхното продължение.
Добре е ако се гордеят с нас или поне са спокойни за нас.

Поздрави
цитирай
2. radalia - Да,
07.12.2010 09:24
важно е това за спокойствието. Хващам се, че все по-често е част от пожеланията ми.
цитирай
3. candysays - Ради, прекрасно описание, чуден дядо!..
07.12.2010 11:13
И аз имам един такъв - 1924-та година е роден, но е още жив (единствения ми остана от бабите и дядовците) и е в по-добра форма (особено на духа, но и физически) от повечето по-млади от него хора. И е много мъдър, по един спокоен и естествен начин, близо е до природата и селото, въпреки че отдавна живее в града (София) и е много щедър и добронамерен към всички.. Да е жив и здрав се надявам още години!
А за твоя дядо.. Лека му пръст. И да продължава все така да живее по един красив начин в мислите и съзнанието ти..
Прегръдка, Ради..
цитирай
4. radalia - Канди, да е жив и здрав дядо ти!
07.12.2010 11:49
Да бъде спокоен покрай вас и да ви се радва!
Моят беше роден 1920г., но почина от внезапен инфаркт. Изпревари дори майка си...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2305453
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!