Постинг
06.12.2010 06:47 -
Остават 25...
ОЧИТЕ ТИ, ОЧИТЕ МИ
Във очите ти беснеят
два ядосани жребеца,
гривите им се люлеят
от клепача до гледеца…
Ти си зъл. И аз побягвам,
гонена от страх и ужас,
ала няма да избягам -
ти си ми безкрайно нужен.
Там жребците бесноноги
ритат ме - копито блъсна,
молят, чувам, молят Бога
да умра и да възкръсна…
Бягам още, бегом още
в пот е бялата ми кожа,
неми дни и слепи нощи
вместо мен се молят: "Боже…"
Две опашки, два камшика -
от камата дваж по-остри -
режат ме, но аз не викам,
аз съм аз и обич нося…
Сили нямам, ала бягам,
пътят е без край, без мяра,
но за отдих не посягам -
само за коричка вяра.
Двете гриви - два палача,
сплели космени бесила,
бесят ме, но аз не плача,
пазя сетните си сили…
Виждаш ме, пълзя и падам,
още мъничко до края,
там е планина-грамада,
там е адът, там е раят.
А жребците пак са близко,
все тъй хапят, все тъй цвилят,
искат, искат, искат, искат -
всичко искат: мед и жило…
Ето ме, стоя най-горе
гола, нямам даже дреха,
че от всичко лично сторих
обич-глас и обич-ехо.
А жребците пак са близко,
гледат лудо и невнятно -
аз съм там, където искат,
нищо, че вървя обратно,
аз съм там, където искат,
нищо, че вървя обратно,
и съм близко, близко, близко,
нищо, че вървя обратно…
Петя Караколева
Във очите ти беснеят
два ядосани жребеца,
гривите им се люлеят
от клепача до гледеца…
Ти си зъл. И аз побягвам,
гонена от страх и ужас,
ала няма да избягам -
ти си ми безкрайно нужен.
Там жребците бесноноги
ритат ме - копито блъсна,
молят, чувам, молят Бога
да умра и да възкръсна…
Бягам още, бегом още
в пот е бялата ми кожа,
неми дни и слепи нощи
вместо мен се молят: "Боже…"
Две опашки, два камшика -
от камата дваж по-остри -
режат ме, но аз не викам,
аз съм аз и обич нося…
Сили нямам, ала бягам,
пътят е без край, без мяра,
но за отдих не посягам -
само за коричка вяра.
Двете гриви - два палача,
сплели космени бесила,
бесят ме, но аз не плача,
пазя сетните си сили…
Виждаш ме, пълзя и падам,
още мъничко до края,
там е планина-грамада,
там е адът, там е раят.
А жребците пак са близко,
все тъй хапят, все тъй цвилят,
искат, искат, искат, искат -
всичко искат: мед и жило…
Ето ме, стоя най-горе
гола, нямам даже дреха,
че от всичко лично сторих
обич-глас и обич-ехо.
А жребците пак са близко,
гледат лудо и невнятно -
аз съм там, където искат,
нищо, че вървя обратно,
аз съм там, където искат,
нищо, че вървя обратно,
и съм близко, близко, близко,
нищо, че вървя обратно…
Петя Караколева
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
