Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2010 06:31 - Остават 31...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
КОГАТО СЕ ПЛАКНЕШ, спокойно и светло огряно и златния пясък обливаш с елмазена влага, и мълком пред своята горда възлюбена слагаш венци-водорасли и бели огърлици пяна...   Когато разстилаш - със сребърни чайки обшита - атлазната мантия, снела цвета на небето, и сякаш примамваш, от сладостна нега обзето, към своята светла безкрайност, гальовно разкрита..   Тогава обичам - люляна над твоята бездна, във лодката гърбом да легна, очи да притворя, да сещам през клепките слънцето някъде горе и в лека забрава потънала, в сън да изчезна.   Но после, когато бучащо и гневно се мяташ и с ярост подронваш крайбрежните черни скали, и сякаш във своята паст да погълнеш земята, съзвало си всички стихии, страхотни и зли...   Когато, изплашени, чайките бягат високо и някъде в мрака сирени злокобно зоват, и малките лодки рибарски в измамна посока се блъскат и тънат без помощ, без вест и без път,   тогава в мен пламва безшумната жажда на риска - със своите мънички сили да вляза в борба и с дръзко разкрити очи да те гледам отблизко - тъй както се вглеждам и боря със свойта съдба!

Елисавета Багряна




Тагове:   остават,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2346097
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!