Постинг
25.11.2010 18:19 -
Остават 36...
РОКЛЯ
Чудото се случи много рано.
Тя не доумяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра, че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди...
Колко хубав беше тоя сън!
Но баща й рано я събуди,
че овцете чакаха навън.
Рокличка детето не получи.
Рокля и девойката не взе.
Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе...
След години влезе в чужда къща.
В плитките й пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта.
Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А рокля все ще дойде време.
Нека само той да й е жив!
Колко пъти вързва и развързва
възелчето с белите пари...
А на дните хукналия бързей
с вадички лицето й покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда...
Но синът изучи!
И на скоро
с рокля я зарадва от града.
Цяла, от уплаха премаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи в целия си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня бистър кладенец край село
тях ли беше виждала преди?
Кожа, почерняла като угар...
И по нея роклята цъфти
с тъжни, закъснели теменуги...
Боже, колко скъпо я плати...
Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюляните върби.
И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че денят на тази тиха радост
страшно много беше закъснял.
П. Стефанов
И като противовес:
Чудото се случи много рано.
Тя не доумяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра, че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди...
Колко хубав беше тоя сън!
Но баща й рано я събуди,
че овцете чакаха навън.
Рокличка детето не получи.
Рокля и девойката не взе.
Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе...
След години влезе в чужда къща.
В плитките й пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта.
Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А рокля все ще дойде време.
Нека само той да й е жив!
Колко пъти вързва и развързва
възелчето с белите пари...
А на дните хукналия бързей
с вадички лицето й покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда...
Но синът изучи!
И на скоро
с рокля я зарадва от града.
Цяла, от уплаха премаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи в целия си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня бистър кладенец край село
тях ли беше виждала преди?
Кожа, почерняла като угар...
И по нея роклята цъфти
с тъжни, закъснели теменуги...
Боже, колко скъпо я плати...
Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюляните върби.
И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че денят на тази тиха радост
страшно много беше закъснял.
П. Стефанов
И като противовес:
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
