Постинг
04.11.2010 07:56 -
Остават 57...
Чувствам се като онази череша, която обираме всяка пролет. Берем, берем... И все не успяваме да я оберем. Толкова много плодове ражда. Раздавам се. Радвам се, когато мога да помогна. На всеки. Независимо за какво. Е, аз не мога да бъда достатъчно ... всъщност не знам точно какво достатъчно. Не съм силна.
Днес се наложи да потърся помощ. И знаете ли какъв отговор получих? ""Не разчитай на мен!"". На два пъти. По различни поводи. И по различен начин казано.
Знам, че трябва да разчитам на себе си. И го правя. И се справям, според силите си и възможностите. Но понякога и аз имам нужда от помощ. Обаче - нъц!
Без мене, без мене... спасявай се...
Ще се спасявам. Защото знам, че не съм сама, защото усещам човека до себе си, дори и когато ни делят километри.
Днес съм мрачна и зла. Питам се дали не сбърках като предадох (продадох) мечтата си... Една от мечтите, която бях осъществила. Трудно е да се връщаш към мечтата, когато е била предадена веднъж. Дали не си отмъщава? Очите ми се насълзяват. Плача. Къде по дяволите ми се дяна силата?
Имам нужда да мълча, а трябва да говоря. Почти постоянно. Имам нужда да поплача, а трябва да се усмихвам. Неизменно. Майната ми! Заслужила съм си го!
Толкова много пъти по толкова различни начини съм падала. И пак съм се изправяла...
А сега искам само... един билет до луната...
Днес се наложи да потърся помощ. И знаете ли какъв отговор получих? ""Не разчитай на мен!"". На два пъти. По различни поводи. И по различен начин казано.
Знам, че трябва да разчитам на себе си. И го правя. И се справям, според силите си и възможностите. Но понякога и аз имам нужда от помощ. Обаче - нъц!
Без мене, без мене... спасявай се...
Ще се спасявам. Защото знам, че не съм сама, защото усещам човека до себе си, дори и когато ни делят километри.
Днес съм мрачна и зла. Питам се дали не сбърках като предадох (продадох) мечтата си... Една от мечтите, която бях осъществила. Трудно е да се връщаш към мечтата, когато е била предадена веднъж. Дали не си отмъщава? Очите ми се насълзяват. Плача. Къде по дяволите ми се дяна силата?
Имам нужда да мълча, а трябва да говоря. Почти постоянно. Имам нужда да поплача, а трябва да се усмихвам. Неизменно. Майната ми! Заслужила съм си го!
Толкова много пъти по толкова различни начини съм падала. И пак съм се изправяла...
А сега искам само... един билет до луната...
1.
naidobriq -
Поплачи си
04.11.2010 08:12
04.11.2010 08:12
Случва се човек отвреме на време да си поплаче но след това задължително трябва да се изправи усмивката на лице и пълен напред....А билета за луната що пък не......Успех ти желая.Поздрави....
цитирайЗаминавам на майната си аз... на луната де! ;)
цитирайНе бързай да ставаш,излей сълзите и после бавно се изправи,изтупай полата,залепи една усмивка,като брошка на ревер да ти пази сърцето иии към луната.Сигурна съм има някъде някой,който няма да ти каже"без мен".Поогледай се и ще го видиш.Късмет,Ради,много късмет ти пожелавам!
Ей и се обади,когато се върнеш от лунното пътешествие;)*
цитирайЕй и се обади,когато се върнеш от лунното пътешествие;)*
Той е до мен. За съжаление, има неща, които не зависят и от него. Хубаво е, че ми е дал крилото си ;)
цитирайе много болезнен, но и много лековит. Знам го от опит.
Поздрав с усмивка!
цитирайПоздрав с усмивка!
Имаше една приказка за неволята :)
цитирайНо ти изпращам всичкото слънце на златния ден!
цитирай"Нека бъде светлина!"
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
