Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2010 18:39 - Нещо,
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1878 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
без което не мога...



Тагове:   море,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. inamay - ...
28.08.2010 21:29
Прекрасно е... и този жаден за морето мак, и погледите, все към него откъде ли не, и котвата на дънера, и нощният му цвят, и облачният, следдъждовният... ленивият му шум, сърдитият, играта да шлифова камъчетата... Обичам го и аз. Може и да го видя някъде в септември...
Поздрав, Ради!
цитирай
2. amenda - Napomni mi. . . http://www. yout...
29.08.2010 01:15
Napomni mi...
http://www.youtube.com/watch?v=O6j-0v1l-UU&feature=related
Usmivki i lqtno nastroenie za teb :-)
цитирай
3. radalia - Да си спомним Валери Петров
29.08.2010 08:18
Сбогуване с морето

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042879
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!