Постинг
10.03.2010 18:01 -
На хартия
Днес влязох в един магазин за сувенири. Имаше красиви ръчно рисувани картички на прилична цена. Веднага зарових в паметта си какви празници предстоят, чии рожденни дни, въобще търсих повод, за да зарадвам някого с такава картичка. Реших, че Първа пролет е добър повод след толкова зима. Избрах десетина.
Прибрах се в къщи и започнах отново да ги разглеждам с цел да набележа коя за кого е подходяща. Трудно ми беше да лиша някого от подобна радост само, защото картичката се оказваше по-подходяща за друг. Премятах картички и познати през главата си, усмихвах им се, представяйки как ще изненадам приятно получателите им. Даже пожелания взех да намислям. Отново индивидуално за всеки. Толкова се бях вглъбила в заниманието си, че се изненадах, като надигнах поглед и видях снега през прозореца. Пролетта беше дошла вече за мен.
И изведнъж се сепнах.
С всеки от избраните познати можех да се свържа на секундата - с един по телефона, с друг в кю-то, трети в скайпа, четвърти по мейла, но... нещо не беше, както трябва. Не знаех пощенските адреси.
Почувствах се ограбена. От технологиите, без които не мога да си представя моето днес.
10 картички останаха надписани и неизпратени...
Прибрах се в къщи и започнах отново да ги разглеждам с цел да набележа коя за кого е подходяща. Трудно ми беше да лиша някого от подобна радост само, защото картичката се оказваше по-подходяща за друг. Премятах картички и познати през главата си, усмихвах им се, представяйки как ще изненадам приятно получателите им. Даже пожелания взех да намислям. Отново индивидуално за всеки. Толкова се бях вглъбила в заниманието си, че се изненадах, като надигнах поглед и видях снега през прозореца. Пролетта беше дошла вече за мен.
И изведнъж се сепнах.
С всеки от избраните познати можех да се свържа на секундата - с един по телефона, с друг в кю-то, трети в скайпа, четвърти по мейла, но... нещо не беше, както трябва. Не знаех пощенските адреси.
Почувствах се ограбена. От технологиите, без които не мога да си представя моето днес.
10 картички останаха надписани и неизпратени...
Писмо до г-н Премиера: спрете атомната м...
Писмо до някои от най-авторитетните блог...
Писмо до Бойко Борисов
Писмо до някои от най-авторитетните блог...
Писмо до Бойко Борисов
1.
edinman -
Празниците
10.03.2010 20:16
10.03.2010 20:16
Празниците обичат очите!Аз лично разбирам посланията най-добре ,когато виждам очите на този ,който ми пожелава нещо!
Всичко останало е форма на внимание и няма значение дали Пейо с пощальонската чанта ще го донесе,дали ще го отвориш с едно натискане на копчето или ще "изплува" като съобщение на монитора...
цитирайВсичко останало е форма на внимание и няма значение дали Пейо с пощальонската чанта ще го донесе,дали ще го отвориш с едно натискане на копчето или ще "изплува" като съобщение на монитора...
Пазя такава картичка от баба ми отпреди 20 и повече години и всеки път се умилявам, като я разгърна и прочета.
Неслучайно и антикварите продават такива картички. Продават спомените...
Една картичка отключва кутията на миналите дни...
Жалко, че не си ги пратила. Вземи им адресите за следващия път.
цитирайНеслучайно и антикварите продават такива картички. Продават спомените...
Една картичка отключва кутията на миналите дни...
Жалко, че не си ги пратила. Вземи им адресите за следващия път.
3.
amenda -
Важното е, че си изпитала радостта ...
25.03.2010 17:44
25.03.2010 17:44
Важното е, че си изпитала радостта от вероятното споделяне на празника и емоцията... Но си права, ограбени сме..
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450