Постинг
05.12.2009 00:23 -
Дим
Днес над Варна премина тъмно облаче.
Вчера... напъхано в черен чувал, облепен със сиви лепенки, тяло бе оставено върху пълни кашони с птичи тела. След газене в течност, образувана от кръв, вода и още нещо... Минути след като видях надписа: "Кюфтета и кебапчета по 0,30лв..." ... на входа на... екарисажа.
Старателно закърпване на вътрешностите... За да не изтекат. Защото са опасни. За нас. Смърт. Една идея преди евтаназията. Разрез. Ужасен. Всичко е... възпалено и полуразложено. В торбичката, която се оказва матка има умрели плодове. Миризма. Господи! Това е миризмата, която ще ме преследва до края. На моя живот. Борбата е безмислена. Най-разумното е да бъде умъртвена. Няколко минути преди разреза, сърцето й беше спряло, тя беше се предала. Не дишаше. Не живееше. Докторът се бори с живота, за да разберем колко напразни са неговите усилия и колко безмислена е моята съпротива на сълзите и напразна надеждата ни. Минути преди да й сложим маската, погледът й беше вяра и доверие. Притискаше си муцуната в ръката ми и знаеше, че ръката която я галеше и хранеше до вчера няма как да не й помогне отново. Искаше да й галя ушите, докато докторът се опитваше да измъкне засегналия и мъртъв плод...
Само преди ден бягахме нея... както всяка вечер, посрещна ме радостно махайки с опашка, проскимтявайки от удоволствие... Кой да знае...
Едно тъмно облаче над Варна...
Вчера... напъхано в черен чувал, облепен със сиви лепенки, тяло бе оставено върху пълни кашони с птичи тела. След газене в течност, образувана от кръв, вода и още нещо... Минути след като видях надписа: "Кюфтета и кебапчета по 0,30лв..." ... на входа на... екарисажа.
Старателно закърпване на вътрешностите... За да не изтекат. Защото са опасни. За нас. Смърт. Една идея преди евтаназията. Разрез. Ужасен. Всичко е... възпалено и полуразложено. В торбичката, която се оказва матка има умрели плодове. Миризма. Господи! Това е миризмата, която ще ме преследва до края. На моя живот. Борбата е безмислена. Най-разумното е да бъде умъртвена. Няколко минути преди разреза, сърцето й беше спряло, тя беше се предала. Не дишаше. Не живееше. Докторът се бори с живота, за да разберем колко напразни са неговите усилия и колко безмислена е моята съпротива на сълзите и напразна надеждата ни. Минути преди да й сложим маската, погледът й беше вяра и доверие. Притискаше си муцуната в ръката ми и знаеше, че ръката която я галеше и хранеше до вчера няма как да не й помогне отново. Искаше да й галя ушите, докато докторът се опитваше да измъкне засегналия и мъртъв плод...
Само преди ден бягахме нея... както всяка вечер, посрещна ме радостно махайки с опашка, проскимтявайки от удоволствие... Кой да знае...
Едно тъмно облаче над Варна...
Стига бе :((((((((
цитирай:(((
цитирайСъчувствия!
цитирайизтрий от съзнанието си последните и минути, мисли за нея все едно е някъде другаде...разбирам мъката ти,
цитирайнямя думи, само сълзи
цитирайти тъга плаче от всяка думичка...съчувствам
цитирайМилите... И аз ти съчувствам, Ради!... Как звучи всичко това само... :(((
цитирайСъжалявам !
цитирайМного е тежко...
цитирайзащо ли предусетих ,,конче мое,,? .... знам какво е- губил съм котарак... и сега ми е пред очите! но за живите- живот! ..
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450