Постинг
28.09.2009 21:34 -
Мостче (наречено надежда)
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2502 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2009 21:36
Прочетен: 2502 Коментари: 8 Гласове:
6
Последна промяна: 28.09.2009 21:36
Не знам дали забелязахте една снимка от предния ми постинг. Много искам да ви обърна внимание още веднъж на нея:
Знам къде води това мостче, но снимката случайно се получи така, че мога спокойно да забравя и да помечтая...
Моето мостче на надеждата. Не ми се занимава с глобалните желания. Именно поради размера си, те се обезличават. Искам да мога да променя мъничкия си мой свят и не защото не ми харесва такъв, какъвто е, а защото може да бъде по-хубав и по-добър. Странно е как напоследък бях забравила да бъда добра. Бях забравила да се усмихвам...
Напоследък е твърде силно казано. Пристъпих по мостчето на надеждата, когато в момент да отчаяние и себепредаване, някой застана до мен. Твърдо и категорично. Ненатрапчиво, но уверено. Не ме гледа като цвете в саксия, но ми дарява толкова топлина, от колкото имам нужда.
Тръгнахме заедно по мостчето на надеждата. Дали ще стигнем до неговия край не е важно. Има значение, че вървим заедно към мечтите си. Странно е това мостче. Мечтата става желание, а след всяка стъпка желанието се превръща в надежда.
Песента по-долу не е случайна ;)
Знам къде води това мостче, но снимката случайно се получи така, че мога спокойно да забравя и да помечтая...
Моето мостче на надеждата. Не ми се занимава с глобалните желания. Именно поради размера си, те се обезличават. Искам да мога да променя мъничкия си мой свят и не защото не ми харесва такъв, какъвто е, а защото може да бъде по-хубав и по-добър. Странно е как напоследък бях забравила да бъда добра. Бях забравила да се усмихвам...
Напоследък е твърде силно казано. Пристъпих по мостчето на надеждата, когато в момент да отчаяние и себепредаване, някой застана до мен. Твърдо и категорично. Ненатрапчиво, но уверено. Не ме гледа като цвете в саксия, но ми дарява толкова топлина, от колкото имам нужда.
Тръгнахме заедно по мостчето на надеждата. Дали ще стигнем до неговия край не е важно. Има значение, че вървим заедно към мечтите си. Странно е това мостче. Мечтата става желание, а след всяка стъпка желанието се превръща в надежда.
Песента по-долу не е случайна ;)
1.
edinman -
Супер Ради!
28.09.2009 23:19
28.09.2009 23:19
Аз не успях с мостчето във Варненската морска градина....а имах толкова изречени желания -сведени само в едно-обич....
Дано това мостче на теб ти сбъдне мечтите!
Желая ти го от сърце!
цитирайДано това мостче на теб ти сбъдне мечтите!
Желая ти го от сърце!
Много отдавна не съм чувала толкова хубава новина:)))
Пожелавам ви любов и хармония!
цитирайПожелавам ви любов и хармония!
Разбирам те за мостчето в морската градина, но те му разрушиха автентичния вид. Сигурно заради това... ;)
цитирайБлагодаря :)
цитирайза отчаянието това е единственият лек - навреме подадената ръка.
И пътят заедно по мостчето...
Само хубавини ви пожелавам!
цитирайИ пътят заедно по мостчето...
Само хубавини ви пожелавам!
Пижелавам ти и на теб... мостче :)
цитирайпът!:)))
цитирайДай Боже всекиму :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450