Постинг
24.09.2009 21:25 -
Хрумване
Тези дни пак ме нямаше. Отново посещавах местенца, на които никога не бях стъпвала. Правех неща за първи път, научавах факти, които не знаех. Снимки ли? Разбира се, че има. През следващите дни ще ги публикувам. Наред с новите места, които посетих, започнах да събирам и снимков материал под работното заглавие "И това е България".
Тази вечер ще пиша за друго. Идеята ми дойде съвсем спонтанно, но си я харесвам и трябва да я напиша. Знам, че е абсурдна от гледна точка на реализиция, но пък... мечтая си.
С две думи искам да се пенсионирам за 12 месеца. Не повече. Толкова ми стигат. Поради факта, че спестяването ми е чуждо - дали заради доходите, които ми стигат, колкото да преживявам или заради нещо друго, но ми трябва пенсия, макар и минимална. Искам си едната година пенсия точно в този момент - когато синът ми е пораснал достатъчно, че няма нужда от постоянни грижи, когато от друга страна не са дошли внуци, а аз все още не съм грохнала физически, душевно и емоционално. Искам тази година, за да работя върху себе си. По-тривиален израз не можах да измисля. Но точно в този етап от живота си, съм убедена, че знам как да го правя това и знам какво мога да съм постигнала в края на тази година. Не ме е страх, че ще изтърва новостите, в сферата, в която работя. Не бих си го позволила, а и пропуснатото все още лесно мога да наваксам. Искам да пътувам, искам да чета, искам да се занимавам с градинарство... искам си просто времето!
Тази вечер ще пиша за друго. Идеята ми дойде съвсем спонтанно, но си я харесвам и трябва да я напиша. Знам, че е абсурдна от гледна точка на реализиция, но пък... мечтая си.
С две думи искам да се пенсионирам за 12 месеца. Не повече. Толкова ми стигат. Поради факта, че спестяването ми е чуждо - дали заради доходите, които ми стигат, колкото да преживявам или заради нещо друго, но ми трябва пенсия, макар и минимална. Искам си едната година пенсия точно в този момент - когато синът ми е пораснал достатъчно, че няма нужда от постоянни грижи, когато от друга страна не са дошли внуци, а аз все още не съм грохнала физически, душевно и емоционално. Искам тази година, за да работя върху себе си. По-тривиален израз не можах да измисля. Но точно в този етап от живота си, съм убедена, че знам как да го правя това и знам какво мога да съм постигнала в края на тази година. Не ме е страх, че ще изтърва новостите, в сферата, в която работя. Не бих си го позволила, а и пропуснатото все още лесно мога да наваксам. Искам да пътувам, искам да чета, искам да се занимавам с градинарство... искам си просто времето!
може ли заедно да кандидатстваме :))
цитирайМислиш ли, че има смисъл?
цитирайно какво ни пречи да помечтаем :))
цитирайНека да е! :)
цитирайАко не изживеем пълноценно всеки миг който живота ни предлага, ще дойде момента в който ще съжаляваме, че не сме го направили. Подкрепям те.
цитирайИменно стремежа за пълноценно изживяване на всеки миг, не остава време за другото. Имам нужда и от него :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450