Постинг
16.09.2009 22:33 -
Пак за вчера
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2164 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2009 22:34
Прочетен: 2164 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 16.09.2009 22:34
Поводът, заради който бях в онзи училищен двор беше, че малкият ми племенник вече не е толкова малък. Тръгна на училище. Излишно е да казвам, че го обичам много. Почувствах го още, когато той беше пеленаче. Не знам какво изпитват бабите спрямо родителите им се внуци, но това, което изпитвам към племенници е нещо специално. Имам обяснение за това. Предполагам, че е подобно на обяснението за бабите и внуците, но е и различно, защото разликата във възрастта не е толкова голяма , а и на всичкото отгоре не толкова отдавна съм минала по същия път със собственото си дете. Разликата между племенниците и родните деца се сътои в това, че все пак върху лелите не пада тежестта на отглеждането им. Те са встрани и в същото време толкова наблизо, колкото самите те позволят. Докато отглеждайки сина си, остава една буца като в това:
На вече порасналия ми син Ръцете ми заети бяха през деня Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, За теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, Ти дотърча с рисунка и със весел смях, И каза: „Мамо, Виж каква шега?" Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега" Внимавам хубаво да те завивам, Молитвата като си кажеш, и излизам, на пръсти отивам лампата да загася ... А трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е, годините летят и изведнъж – Момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни И не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, Игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна, целувка за нощта – Това са вече минали неща. Ръцете ми, заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен, муден, празен е денят. Да можех да се върна и да сторя Ония нещица, които искаше ти с: „Мамо, моля!" Неизвестен автор
При племениците нещата стоят коренно различно.
Вчера нямах сили да пиша затова. Бях прекалено вглъбена в себе си. Днес е друго. Дори и заради светналите му очи, когато го заведохме сутринта, заради това, че му е било хубаво и е доволен от първия си истински учебен ден днес.
Знам какво предстои на него самия, знам какво очаква и родителите му от тук нататък. Мога да бъда незабележима до тях. И ще бъда. Сега няма как да завърша постинга си, освен с това:
Писмото на една майка до целия свят Скъпи хора по целия свят, Днес синът ми тръгва на училище. Известно време ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него. До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят. Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания. За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае. Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите. Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове. Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав. Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си. Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата ... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав. Научете го с нежност, хора, но без да го разглезвате, защото само в огъня се закалява чистата стомана. Молбата ми е голяма, хора, знам, но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце. Неизвестен автор
На вече порасналия ми син Ръцете ми заети бяха през деня Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, За теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, Ти дотърча с рисунка и със весел смях, И каза: „Мамо, Виж каква шега?" Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега" Внимавам хубаво да те завивам, Молитвата като си кажеш, и излизам, на пръсти отивам лампата да загася ... А трябвало е още миг да постоя. Животът кратък е, годините летят и изведнъж – Момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни И не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани, Игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна, целувка за нощта – Това са вече минали неща. Ръцете ми, заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен, муден, празен е денят. Да можех да се върна и да сторя Ония нещица, които искаше ти с: „Мамо, моля!" Неизвестен автор
При племениците нещата стоят коренно различно.
Вчера нямах сили да пиша затова. Бях прекалено вглъбена в себе си. Днес е друго. Дори и заради светналите му очи, когато го заведохме сутринта, заради това, че му е било хубаво и е доволен от първия си истински учебен ден днес.
Знам какво предстои на него самия, знам какво очаква и родителите му от тук нататък. Мога да бъда незабележима до тях. И ще бъда. Сега няма как да завърша постинга си, освен с това:
Писмото на една майка до целия свят Скъпи хора по целия свят, Днес синът ми тръгва на училище. Известно време ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него. До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят. Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания. За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае. Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите. Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове. Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав. Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си. Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата ... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав. Научете го с нежност, хора, но без да го разглезвате, защото само в огъня се закалява чистата стомана. Молбата ми е голяма, хора, знам, но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце. Неизвестен автор
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
