Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 22:33 - Пак за вчера
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1824 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 16.09.2009 22:34


Поводът, заради който бях в онзи училищен двор беше, че малкият ми племенник вече не е толкова малък. Тръгна на училище. Излишно е да казвам, че го обичам много. Почувствах го още, когато той беше пеленаче. Не знам какво изпитват бабите спрямо родителите им се внуци, но това, което изпитвам към племенници е нещо специално. Имам обяснение за това. Предполагам, че е подобно на обяснението за бабите и внуците, но е и различно, защото разликата във възрастта не е толкова голяма , а и на всичкото отгоре не толкова отдавна съм минала по същия път със собственото си дете. Разликата между племенниците и родните деца се сътои в това, че все пак върху лелите не пада тежестта на отглеждането им. Те са встрани и в същото време толкова наблизо, колкото самите те позволят. Докато отглеждайки сина си, остава една буца като в това:

На вече порасналия ми син Ръцете ми заети бяха през деня Не можех да играя или да ти почета; Когато молеше и канеше ме ти, За теб минутка аз не отделих. Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах, Ти дотърча с рисунка и със весел смях, И каза: „Мамо, Виж каква шега?" Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега" Внимавам хубаво да те завивам, Молитвата като си кажеш, и излизам, на пръсти отивам лампата да загася ... А трябвало е още миг да постоя.   Животът кратък е, годините летят и изведнъж – Момченцето пораснало е и е вече мъж. Не е край теб с молбите си безкрайни И не споделя скъпоценните си тайни. Албумите с картинки са прибрани,  Игрите до една са изиграни. Молитвата вечерна, целувка за нощта – Това са вече минали неща.   Ръцете ми, заети постоянно, сега притихнали стоят. Тъй бавен, муден, празен е денят. Да можех да се върна и да сторя Ония нещица, които искаше ти с: „Мамо, моля!" Неизвестен автор

При племениците нещата стоят коренно различно.
Вчера нямах сили да пиша затова. Бях прекалено вглъбена в себе си. Днес е друго. Дори и заради светналите му очи, когато го заведохме сутринта, заради това, че му е било хубаво и е доволен от първия си истински учебен ден днес.
Знам какво предстои на него самия, знам какво очаква и родителите му от тук нататък. Мога да бъда незабележима до тях. И ще бъда. Сега няма как да завърша постинга си, освен с това:

Писмото на една майка до целия свят Скъпи хора по целия свят, Днес синът ми тръгва на училище. Известно време ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него. До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят. Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания. За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае. Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите. Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове. Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав. Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си. Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата ... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав. Научете го с нежност, хора, но без да го разглезвате, защото само в огъня се закалява чистата стомана. Молбата ми е голяма, хора, знам, но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце. Неизвестен автор





Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - такова е ради
16.09.2009 23:06
моят боби е на почти три години , но за него аз съм добрата фея, защото имам право да го глезя колкото си поискам, а отговорността за възпитанието му лежи върху сестра ми
цитирай
2. radalia - Соу,
18.09.2009 07:22
Такива сме лелите. ;)
Ще каже човек, че тренираме за... баби :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2321695
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!