Постинг
06.09.2009 22:11 -
В края на лятото
.jpg)
Снощи имах идея да пусна постинг със заглавие „Вместо добър вечер”. Така, мислех си, ще приключа един цикъл, който ми беше хрумнал предната нощ. Но пропуснах. Не съжалявам, защото бях на концерт на Rainbow. Хубаво беше. Меко казано. Не знам дали това ще е последният спомен, който ще скътам от отминаващото лято. А то вярно си отива от нас. Идва есен – вече мирише на зряло грозде, дюлите започнаха да жълтеят, лястовичките образуват гирлянди заедно с жиците, по които са накацали. Птиците ще заминат, но не и лятото. Сигурна съм, че ще го нося още дълго в себе си. А може би то е просто начало? Новото идвало, когато сме били готови за него. Не съм съгласна. Никога не съм имала усещането, че съм готова за нещо. Така е и сега. Чувала съм, че грешката ми е, че много мисля. Не мога да престана да го правя. Сигурно орязвам емоциите по този начин, но се надявам, че това, което остава от тях стига. Стига да правя хората около мен спокойни, а аз да се чувствам уверена в правилността на решенията, които вземам. В устата ми е поредното гроздово зърно. Гладко е. Мога да го сдъвча и да приключа въпроса с него. Така както правя с ежедневните задачи. Мога и да го притисна с език към небцето си и сладкият сок да изтече в устата ми. Избирам второто. Насочвам събитията по такъв начин, че максимално да се насладя на преживените минути. Не дни. Защото денят е твърде дълъг период от време и в него трябва да има от всичко. Не и часове, защото те са много и биха лесно се обезличили. Не и секунди, защото те са твърде кратки и не стигат, за да възприема случващото се. А минути, състоящите се от секунди и изпълващи часовете и дните. Стига ми щастието – тази минута. И предната. И следващата. И все пак това, което бях намислила за „Вместо добър вечер”: Mike Oldfield - Moonlight Shadow
Dire Straits - Ticket To Heaven
Gary Moore – Parisienne Walkways
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450
