Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2009 21:38 - Очакване
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1226 Коментари: 6 Гласове:
0



image

Очаквам чудото и съм сигурна, че то наближава. Посях семенцата, поливах ги, поникнаха. Искам да не идва нощта. Толкова неща за вършене и все неща, които ми носят удоволствие. Знаех, че съм била права, когато търсех нещо, в което да си влагам енергията и да се раздавам.
Учителстването беше такова. Липсва ми. Защото можех да правя неща, за които не ми плащат. неща, които не влизат в длъжностната ми характеристика и точно заради това ми носеха положителен заряд.
Поливайки новите радости, си помислих за кладенеца, който утолява жаждите ни. От нас зависи дали няма един ден да се затлачи - може да е утро, може да е здрач. Защо ние хората ту гладни, ту преситени, не можем да приличаме на него? Защо превръщаме кладенеца в кална локва? Май и това зависи от нас.
Толкова ли е трудно да се опитаме да бъдем щедри с щедростта, да обичаме с обичта, да не ослепяваме сърцата на най-скъпите ни същества! Можем го. Сигурна съм.
Боли, когато усещам в лунната нощ сърцето си босо, а ръцете - останали без светлина. Страх ме е от това, което говорят хората - от чакане чувствата избеляват до прозрачно и прозрачното натежава от умора, а после става празно, става непоносимо празно...
Но днес очаквам. И ми е приятно и топло, отпуснато и свободно. Хубаво ми е.


"...When you"ve fallen on the highway
and you"re lying in the rain,
and they ask you how you"re doing
of course you"ll say you can"t complain --
If you"re squeezed for information,
that"s when you"ve got to play it dumb:
You just say you"re out there waiting
for the miracle, for the miracle to come."





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - ~
27.04.2009 23:12
Боли, когато усещам в лунната нощ сърцето си босо, а ръцете - останали без светлина. Страх ме е от това, което говорят хората - от чакане чувствата избеляват до прозрачно и прозрачното натежава от умора, а после става празно, става непоносимо празно...

Какво да кажа повече, приятелко? Прегръщам те в очакването, понякога това е всичко, от което имаме нужда...
цитирай
2. radalia - Така е, лимонена.
28.04.2009 00:16
И аз те прегръщам!
цитирай
3. brey7 - Както гласи една китайска поговорка -
29.04.2009 10:29
полезното на съда е в неговата празнота.Може би така е и с очакването...
Целувки,3-ни ,някои и малко космати!
цитирай
4. cakura - Къци Вапцаров и кладенеца
30.04.2009 02:16
Гледах го тия дни в "Горещо" Къци Вапцаров, който окончателно и безвъзвратно е полудял. Беше облечен като каубой, говореше с русенския си акцент "да бъдим позитивни" и се фукаше, че станал режисьор на някакви "гениални" филми. Отишъл бил в Египет, чак до Индия стигнал, ама там разбрал, че йога учителите са шарлатани и искат да му отраднат паричките. И нашето Къци се върнало скоропостижно в България. Сега ръси хрумки за Исус Христос, за някакви пчели майки и тем подобни глупости. Напълно е изкукал горкичкия, ама бая се посмях като го гледах.
Та идеята ми, драга Рада, е не да те сравнявам с Къци Вапцаров, а да те разсмея. И да подхвърля, че няма смисъл да имаш очаквания към други хора и да се питаш симпатично-инфантилно: "Толкова ли е трудно да се опитаме да бъдем щедри с щедростта, да обичаме с обичта, да не ослепяваме сърцата на най-скъпите ни същества! Можем го. Сигурна съм."
Целувки и прегръдки няма да ти пращам, оставям ги за хижата:)
цитирай
5. radalia - brey7,
30.04.2009 07:52
Тази китайска поговорка ме хвърли в размисъл. Благодаря!
цитирай
6. radalia - Чакър,
30.04.2009 07:54
Целта ти е изпълнена - разсмя ме! :)
Е, поне ме усмихна.

Колкото до целувките и прегръдките - внимавай - има опасност да си ги търся като наследство ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2320791
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!