Постинг
29.03.2009 19:13 -
Малките неща
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1701 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2009 19:15
Прочетен: 1701 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 29.03.2009 19:15
Май позабравих за това място. Всъщност през уикенда почти забравям за компютри и интернет.
"Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза."
из "Малкият принц"
Тези дни се вълнувах от куп неща - като се започне от новото шоу на Слави, мине се през прослуватата Наредба 40, за която бях писала преди време, през екологичните проблеми и опазването на природата и се стигне до предстоящите избори, за които пак ме поканиха да участвам в организацията по провеждането им.
За всяко от тях щях да пиша отделен постинг, но нещо не можах да си организирам времето. Съсредоточих се върху различни дреболии, но все неща, които мога да "пипна". Zoorry ме беше определил много точно в един негов постинг. Предполагам, че това се дължи на примитивизъм. Винаги ми е по-лесно да се справям с дедукцията. Често индуктивните заключения са ме подлъгвали, сигурно, защото първоначалните условия, които съм избирала не са били представителна статистическа извадка. Така или иначе, снощи бяхме един час на свещички. В името на една кауза. И ни хареса. И решихме всяка събота по това време да не палим лампите в къщата. Защото не е интересно, когато го направиш веднъж, защото са ти казали. Важното е да го носиш в себе си. Същото е с ходенето на църква. Особено в нощта срещу Великден. Не съм го правила през последните 20 години. Нямам нужда от показност. Достатъчно ми е да вляза в църквата във всеки момент, когато имам необходимост да го направя и да не го правя, ако не искам.
Нямам усещането за уникалност с тези разсъждения. Друг е въпроса, че в моя малък свят могат да влязат само хора със сходни виждания. Изморих се да споря и да доказвам мислите си. На фона на безмислието от "Пътуване към победата" и "Голямото четене".
В моя малък свят се предпочитат свещичките ;)
"Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза."
из "Малкият принц"
Тези дни се вълнувах от куп неща - като се започне от новото шоу на Слави, мине се през прослуватата Наредба 40, за която бях писала преди време, през екологичните проблеми и опазването на природата и се стигне до предстоящите избори, за които пак ме поканиха да участвам в организацията по провеждането им.
За всяко от тях щях да пиша отделен постинг, но нещо не можах да си организирам времето. Съсредоточих се върху различни дреболии, но все неща, които мога да "пипна". Zoorry ме беше определил много точно в един негов постинг. Предполагам, че това се дължи на примитивизъм. Винаги ми е по-лесно да се справям с дедукцията. Често индуктивните заключения са ме подлъгвали, сигурно, защото първоначалните условия, които съм избирала не са били представителна статистическа извадка. Така или иначе, снощи бяхме един час на свещички. В името на една кауза. И ни хареса. И решихме всяка събота по това време да не палим лампите в къщата. Защото не е интересно, когато го направиш веднъж, защото са ти казали. Важното е да го носиш в себе си. Същото е с ходенето на църква. Особено в нощта срещу Великден. Не съм го правила през последните 20 години. Нямам нужда от показност. Достатъчно ми е да вляза в църквата във всеки момент, когато имам необходимост да го направя и да не го правя, ако не искам.
Нямам усещането за уникалност с тези разсъждения. Друг е въпроса, че в моя малък свят могат да влязат само хора със сходни виждания. Изморих се да споря и да доказвам мислите си. На фона на безмислието от "Пътуване към победата" и "Голямото четене".
В моя малък свят се предпочитат свещичките ;)
Имало едно време в България
НУЖДАЕ Е ЛИ СЕ БЪЛГАРИЯ ОТ НОВА, ИСТИНСК...
Дискриминация и насилие спрямо различнит...
НУЖДАЕ Е ЛИ СЕ БЪЛГАРИЯ ОТ НОВА, ИСТИНСК...
Дискриминация и насилие спрямо различнит...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450