Постинг
21.02.2009 18:25 -
Просто така...
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1641 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 15:41
Прочетен: 1641 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 15:41
Пак ме е обзела графоманията. Не знам за какво да пиша, оставям се на желанието да запълня десетина реда с някакви думички, като тайно се надявам да се получи някакъв текст. Като тези замръзнали капки по въжето тази сутрин. Някои от тях са свързани, някои разделени... Но всички те пукаха в пръстите ми, когато мятах поредната дреха отгоре им. Също като дните ни. Понякога имам чувството, че вечерта затиска и счупва дневните проблеми и преживелици. Понякога ги стопява, понякога просто ги покрива с някаква топлина и... надежда може би? Не знам. Различно е всеки път. Събота вечер е. Навън е смразяващо и бяло. Вътре - всеки заобиколен с топлината си - недозирана, непремерена. Можеш ли да бъдеш човек изобщо, ако дозираш усмивката си? Тази вечер ще послушам Коен. Странно ми действа. Малко ме натъжава, а в същото време ми вдъхва увереност. В човешкото. В мен. В следващата крачка. В пътя...
Казват, че това око приличало на моето...
"If it be your will
That I speak no more..."
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450