Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2009 20:57 - Самотна
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2305 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 16:04


image

Някъде около 40-те, с вече порастнали деца, някаква професия и кариера, в очите на всички тя изглежда силна и щастлива. Няма как да не е силна, защото зад себе си е оставила достатъчно болка и безсънни нощи, които са я довели до поредното „утре”, носещо в себе си безброй малки и по-големи решения, които е трябвало да вземе сама и да понесе отново сама произтичащите от тях отговорности. Преди години, когато е взела най-важното решение в живота си, всичките й близки и приятели, обществото, представено от студения съдебен състав, й бяха обяснявали колко, по дяволите, ще й бъде трудно. Но тя е направила избора си. Понасяйки себе си, сълзите в детските очи, парещото чело, тишината, когато детето заспи и най-накрая, в моментите, когато родителите в „нормалните” семейства отделят време и внимание един на друг, тишината я напада. Това не е тишина, която е предпоставка за покой и почивка. Тази тишина притиска. Тази тишина задушава. Тази тишина овлажнява ъгълчетата на очите. Тази тишина я завива със самота. Няма по-студено от самотното легло. Когато всяка вечер това легло поема топлината единствено на нейното тяло, когато възглавницата е смачкана от мисли, подхранващи единственото вярата й, че ще се справи и с този проблем, когато завивката я отделя от липсата на звук, причинен от дишането на някой друг, когато това се повтаря с тъпата настойчивост, на нещо неизменно, сърцето започва да бие в друг ритъм. Без да иска, без да очаква, става по детски наивна. Прави грешки, които не би допуснала преди повече от 20 години. А след това се справя с тях. Отново сама. Защото никой друг не може да излекува раната на душата. Дава си сметка, че се е провалила в нещо много съществено – дори не и заради детето, а заради самата нея. Прави я различна, но това различие боли. Намира някакви заместители, които да й носят радост и удовлетворение. Това създава спокойствие и равновесие. До следващия път, когато някой й напомни доброжелателно, че сама не трябва да остава, че вече не е в първа младост, че ще дойдат старините и тогава... Какво, по дяволите, ще стане тогава? И защо си мислите, че тя не го знае? Какво трябва да направи сега? Да се хвърли на врата на първия срещнат? А някой има ли представа колко са им крехки вратовете на тези – първосрещнатите? Самотната жена оцелява. Повярвайте ми, тя няма нужда да й го напомняте. Тя иска тази вечер да постои с вас на масата, да се поприказвате, да се посмеете заедно. И ще си тръгне точно миг, преди да ви досади.  


 Извън темата:
Търся за една приятелка Анатомията на Бамес. Цената, която й искат е непосилна за нея!
           




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Прекалено трагично, бих казала. ...
16.02.2009 22:17
Прекалено трагично, бих казала.
Учудих се, като разбрах, че в класа на детето ми 50% от децата се отглеждат само от майките.
Днешният мъж е просто една женска курва, неспособна на отговорност. Някой ден ще бъде констатирано, но не сега. Много са навити, докато разберат, че трябва да се жертват, а не да вървят по СВОЯ път на развитие. Че са самодостатъчни.
Не ми липсва мъж конкурент. Колко мъже ще те успокоят и колко ще те нервират?! Липсва ми нормален живот за децата и мен. Държавата сякаш иска да ги умори.

Колкото до тъгата... По-добре сам, отколкото с някой, който гони вятъра.
Или очаква да му правиш салатката след работа, да не скучаеш.
цитирай
2. radalia - Вики, не е така!
17.02.2009 00:07
Сигурна съм, че и мъжете си носят своята тежест. Ние имаме за какво да бъдем обвинени.
Не ги приемам и като конкуренти. А държаваната? Тя няма нищо общо.

И салата ще направя, не е в това болката.
цитирай
3. krassko - radalia - "Нещата от живота" - вярно и точно отразени.
17.02.2009 14:35
Права е и viki11, въпреки че само го загатва. Безобразно е отношението на държавата и обществото ни към жените и децата...

Правейки проучванията си за хората в Блог.бг с изненада установих колко много такива жени има тук. Те са нежни, преданни и всеотдайни. Нарьнявани и изоставяни, те имат нужда от подкрепа, уважение и сигурност. От вечеря на свещи и нормални човешки отношения. Дори от рамо на което да поплачат.

За съжаление такъв е Живота, нашият живот в света в който живеем. Ние сами сме го направили такъв, а може да бъде много по добър...
Поздрави !
цитирай
4. radalia - krassko,
17.02.2009 19:48
Дори и не помислям да обвинявам някой друг за своите проблеми и неволи. Оше по-малко да търся отговорност от нещо имагинерно като държавата. Допускам, че вироглавостта ми се кали. Прав си липсващото рамо, но не ми се иска да поплача на него, а просто да го усещам до моето. :)
цитирай
5. candysays - ...
18.02.2009 11:18
Мило, тъжно, истинско.. Трогва.

П.С. Зная, че не е това целта :) Или поне предполагам.. Но все пак трогва.
Аз отдавна не съм била сама, но разбирам....
цитирай
6. edinman - заради тези думи-
18.02.2009 22:12
"Днешният мъж е просто една женска курва, неспособна на отговорност. Някой ден ще бъде констатирано, но не сега. Много са навити, докато разберат, че трябва да се жертват, а не да вървят по СВОЯ път на развитие. Че са самодостатъчни."-аз няма да чета коментарите
под подобни постове.Омръзна ми този вой и тези
опрделения за мъжете.А теб ще продължавам да чета ,защото знам че повечето неща ,които теб
вълнуват са и мои ''недоспалици''.Повечето
размисли за живота ти,ги припознавам като мои.
Ето защо!
цитирай
7. radalia - edinman,
18.02.2009 22:16
Не случайно не се съгласих с Вики.

А за другото - знам. Поради същата причина и аз те чета. Някак обичаме да четем мисли на друг, когато те съвпадат с нашите. Може би това подтиква увереността ни, че не бъркаме чак толкова много? ;)
цитирай
8. galinabg - Лелеее,
18.02.2009 22:41
около 40-те всички жени ли осъзнаваме едно и също? Странно:))))
цитирай
9. radalia - Явно.
18.02.2009 22:42
Но подозирам, че не само жените :)
цитирай
10. leones - извън темата:
19.02.2009 10:26
имам анатомията на бамес в електронен вид
цитирай
11. july26 - :)
19.02.2009 12:23
Цената на еманципацията и модерното удобство. В комбинация с достатъчно време за въпросите:" А сега..какво? Накъде? И защо?" В тази или друга последователност.
Представи си обаче, че и така можеш,даже ги е по-добре.Не че се свиква,за друго говоря...
Но може,вариант е , и то не лошият...
Представи си....
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2344900
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!