Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2008 21:39 - Сезони
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1068 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 16:34


image

Тази година есента продължи много дълго. Не помня да съм си я поръчала такава, но пък тези неща не стават по заявка. Всъщност й се радвам, защото времето все още позволява да не се увивам като зелка и да ходя сравнително по-леко облечена. 
Но очаквам зимата. 
Сигурно, защото ме е страх от това, че годините ми напомнят, че навлизам в една друга есен - житейската. Не знам. Нищо около мен, освен порасналия ми син, не подсказва този факт и аз си продължавам да се чувствам някъде към тридесетте. Една полупозната, с която общувам служебно и предимно телефонно днес ми каза, че ние сме се, едва ли не, хербаризирали някъде в онази възраст. И няма да мръднем от нея. Не знам. Но се смущавам от есента. 
Предпочитам да съм пролетно влюбена. С дъждовете на болката, която научих, че е много полезна, когато намеря не само нейната причина, но и последиците. Градивна е за себеопознаването и светоразбирането не по-малко от влагата за растенията. Откакто се занимавам с градинско цветарство намирам все повече прилики между градинарството и умението да живееш.
Лятото... То остава някъде между богатството на цветове, дневните жеги, вечерния хлад и една "Зора йе" с трактовката, която имам за нея иизказано ясно и красиво от Камелия Кондова:

Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици - само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън - да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам - от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай боже, веднъж да им кажа -
в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен :
Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,
великанска причина да твърдя, че светът е чудесен. 

И наистина светът е чудесен. Дори и снегът, който онзи ден заваля - очакван и тревожен за цветята ми. А те оцеляха...

image

image

image

image

image

image

image

image

Песента е тази http://www.youtube.com/watch?v=hrPEM2qc-j8
И това е единствения възможен начин да я добавя в постинга си.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anothercat - разкошни са
25.11.2008 22:23
тези жълти хризантеми! :-)
и розите в снега - също...
цитирай
2. radalia - :)
25.11.2008 22:25
И на всичкото отгоре, още са живи! :)
цитирай
3. desify - http://www.youtube.com/watch?v=D8Gf9LT5_Ww
25.11.2008 22:44
It is the springtime of my loving - the second season I am to know
You are the sunlight in my growing - so little warmth I've felt before.
It isn't hard to feel me glowing - I watched the fire that grew so low.

It is the summer of my smiles - flee from me Keepers of the Gloom.
Speak to me only with your eyes. It is to you I give this tune.
Ain't so hard to recognize - These things are clear to all
from time to time.

Talk Talk - I've felt the coldness of my winter
I never thought it would ever go. I cursed the gloom that set upon us..
But I know that I love you so

These are the seasons of emotion and like the winds they rise and fall
This is the wonder of devotion - I seek the torch we all must hold.
This is the mystery of the quotient - Upon us all a little rain must fall..
It's just a little rain.


:-**
цитирай
4. radalia - Деска...
25.11.2008 22:50
:)
Гуш
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2346173
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!