Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2008 00:33 - От над до под моста
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 865 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 16:40


image

Така се случва, че всеки ден поне по два пъти минавам по моста. Единственият истински мост във Варна. Спомените ми са запечатали редица картини - понякога такива, които те карат да затаиш дъх от гледката, която ти поднася природата, друг път - да викаш на разбираем за всички роден мил език, възкръснал от поведението на задкормилните устройства.
Така и не ми стигна търпилото, за да намеря някоя по-... снимка.
Исках да споделя хрумките си за едни други мостове, които понякога оставяме, а друг път напротив - унищожаваме по пътя към бъдещето си утре. Лично за себе си не мога да кажа защо и кога постъпвам по единия или по другия начин. Връщайки се назад по стъпките си, не мога и до сега да си обясня как съм правила подбора и защо съм вземала точно това поредно решение. Неизменно е едно - дори и да не съм разрушила моста, при всички положения преградите, които съм оставяла са значителни и бих казала непреодолими. Така е - самата аз не се връщам назад, а когато съм поела напред, наистина трябват усилия, за да бъда настигната. Не обичам да бягам, но мога добре да скачам ;)
Съвсем различно е с мостовете, които изграждам. С тях е много по-лесно. Дали целта ми е да стигна до някъде или някой друг трябва да мине по тях, за да намери това към което се стреми няма голямо значение. Това са  мостове, от които очаквам положителни емоции. Правя ги с желание и се стремя те да са на точното място и достатъчно устойчиви. И въпреки всичко съзнавам риска да минеш по такъв мост. (Все пак съм жена ;))
А мостовете към мен? Категорична съм, че тях ги има. Може би ми трябва малко кураж, за да разчистя някоя и друга барикада, но пък...

Така или иначе, утре пак ще мина по оня мост. Вървяла съм го и пеш и знам как се клати и как всички ветрове си правят коридорче там. Ужасно е, когато мостът е единствения ти покрив над главата.
Слава Богу, за сега успявам да се задържа върху сбоствения си мост.
Пожелавам го и на вас.
А тази песничка ме върна години назад, но пък си струваше. Без нея нямаше да има тези ми излияния - не, че те са кой знае колко съществени. Много по-важно е да съхраним уменията си за поведението си около мостовете. А в случаите, когато ги няма, да умеем да ги изградим.
Ето и песничката:





Гласувай:
0
0



1. inakrein - Мостовете към душата на приятелите ...
24.10.2008 15:19
Мостовете към душата на приятелите нека не изгарят безмислено. нека винаги има поне един мост, по който можем да се спасим.
Благодаря за хубавия постинг!
Поздрави!
цитирай
2. radalia - Няма
24.10.2008 16:41
начин да се разрушат тези мостове :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2345514
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!