Постинг
06.10.2008 20:37 -
Есен е (Родопи - Първа част)
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4148 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 16:47
Прочетен: 4148 Коментари: 9 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 16:47
"Есен е, есен е - време за песни е..."
Малко нестандартен, може би и малко неочакван, но обещан постинг със снимки от Родопите.
Красив сезон. Топъл. Цветовете го правят такъв. Дори дъждовете са истински. Ветровете напомнят, че лятото си отива, а ние застанали на морския бряг или заслушвайки се в шума под обувките ни в гората или... Има красота около нас. Само трябва да си отворим съзнанието и да я видим...
Приятна разходка :)
Малко нестандартен, може би и малко неочакван, но обещан постинг със снимки от Родопите.
Красив сезон. Топъл. Цветовете го правят такъв. Дори дъждовете са истински. Ветровете напомнят, че лятото си отива, а ние застанали на морския бряг или заслушвайки се в шума под обувките ни в гората или... Има красота около нас. Само трябва да си отворим съзнанието и да я видим...
Приятна разходка :)
с чувства, звуци, цветове в изобилето на Родопите. Благодаря
цитирайче трябва да си "богата" предварително, за да позволиш това ;)
И аз ти благодаря! :)
цитирайИ аз ти благодаря! :)
Обещано беше :)
цитирайси сътворила!
цитирайЕсен
Сбогом, казах.
Щом така си решила - добре.
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.
Мила,
като прелетни чайки
ние с тебе се срещнахме тука
случайно.
И звезди,
колко много звезди
ни обсипваха вечер...
Но светът е изменчив,
виж - по пясъка двете следи
се изгубиха,
няма ги вече.
И последните думи заглъхват далече,
неизказани,
както преди.
Есента,
есента,
тя оттука премина,
хвърли донос от жълти листа.
Аз съм хванат.
Осъден.
Аз знам - ще загина
върху кладата на любовта.
Духа вятър
и храсти в краката ми влачи.
Хоризонтът е снел капишона си
като палач.
Някой плаче.
Защо плаче?
Няма смисъл да плачем.
Аз се сливам с вечерния здрач.
Аз горя.
Аз изчезвам сред дим, както чезне
еретикът, осъден на смърт,
както лодката чезне
в разлюлените бездни,
както в тъмното чезне брегът.
Сбогом, казах.
Щом така си решила - добре...
Сбогом, сбогом!
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.
Г. Джагаров
цитирайСбогом, казах.
Щом така си решила - добре.
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.
Мила,
като прелетни чайки
ние с тебе се срещнахме тука
случайно.
И звезди,
колко много звезди
ни обсипваха вечер...
Но светът е изменчив,
виж - по пясъка двете следи
се изгубиха,
няма ги вече.
И последните думи заглъхват далече,
неизказани,
както преди.
Есента,
есента,
тя оттука премина,
хвърли донос от жълти листа.
Аз съм хванат.
Осъден.
Аз знам - ще загина
върху кладата на любовта.
Духа вятър
и храсти в краката ми влачи.
Хоризонтът е снел капишона си
като палач.
Някой плаче.
Защо плаче?
Няма смисъл да плачем.
Аз се сливам с вечерния здрач.
Аз горя.
Аз изчезвам сред дим, както чезне
еретикът, осъден на смърт,
както лодката чезне
в разлюлените бездни,
както в тъмното чезне брегът.
Сбогом, казах.
Щом така си решила - добре...
Сбогом, сбогом!
И морето реве с пълна сила,
това Черно море.
Г. Джагаров
Merci!
цитирай:)
цитирайчудни снимки! :-)
браво!
и... благодаря! и аз... :-)
цитирайбраво!
и... благодаря! и аз... :-)
Благодаря :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450