Постинг
05.10.2008 16:00 -
P.S. Обичам
Сложих заглавието. Сигурна съм, че това трябва да е.
Избрах песента. Тя е точната.
И сега накъде?
Хиляди мисли нахлуват в главата ми едновременно и създават някаква какафония от странни шумове, в които ми е трудно да доловя някаква идея, която би послужила за постинг.
Няма нищо по-лесно от това да ги заглуша с някое филмче или да ги оставя да отлежат, докато мърдам из кухнята. Обаче пръстите сърбят...
Имам писъмце от бамбола. Жива и здрава е. Била е и по-добре, но съм сигурна, че ще върне доволна от това, което прави в момента. И пак ще ни радва с постингите си, ще ни караме не само да мислим, но и да чувстваме. Липсва ми. Предполагам, че и на част от вас. Затова си позволявам да драсна два реда за нея.
Десито продължава да чака поемането на една ръкавица, обаче на мен ми е адски трудно да подредя нещата за себе си, а да ги опиша в постинг е просто немислимо към настоящия момент.
Тези дни в блогосферата направи първите си стъпки един приятел. Някои прочетоха първите постинги на rocko. Нямаше начин да не го приобщя към блогерите, след като видях написаното от него. Мога да ви уверя, че е интересен човек. Надявам се да се престраши да пише и по теми извън вече намислените разкази. Да си призная, почувствах се малко неудобно от хвалбите, които ми отправиха двамата с olimpiq.
Мисля си и имам да кажа по нещо на още няколко човека от блога. Всъщност мислех да публикувам малко снимки от ходенето ми из Родопите...
Избрах песента. Тя е точната.
И сега накъде?
Хиляди мисли нахлуват в главата ми едновременно и създават някаква какафония от странни шумове, в които ми е трудно да доловя някаква идея, която би послужила за постинг.
Няма нищо по-лесно от това да ги заглуша с някое филмче или да ги оставя да отлежат, докато мърдам из кухнята. Обаче пръстите сърбят...
Имам писъмце от бамбола. Жива и здрава е. Била е и по-добре, но съм сигурна, че ще върне доволна от това, което прави в момента. И пак ще ни радва с постингите си, ще ни караме не само да мислим, но и да чувстваме. Липсва ми. Предполагам, че и на част от вас. Затова си позволявам да драсна два реда за нея.
Десито продължава да чака поемането на една ръкавица, обаче на мен ми е адски трудно да подредя нещата за себе си, а да ги опиша в постинг е просто немислимо към настоящия момент.
Тези дни в блогосферата направи първите си стъпки един приятел. Някои прочетоха първите постинги на rocko. Нямаше начин да не го приобщя към блогерите, след като видях написаното от него. Мога да ви уверя, че е интересен човек. Надявам се да се престраши да пише и по теми извън вече намислените разкази. Да си призная, почувствах се малко неудобно от хвалбите, които ми отправиха двамата с olimpiq.
Мисля си и имам да кажа по нещо на още няколко човека от блога. Всъщност мислех да публикувам малко снимки от ходенето ми из Родопите...
Спри се! Не, че страдам от скромност, ама то чак толкова... ;)
Някога ще се наканя за снимките... И това обещавам :)
цитирайНякога ще се наканя за снимките... И това обещавам :)
Радвам се, че са добре, стискам палци и на двете, както и на теб...а сега ще хвърля един поглед на твоя приятел. И по-бързо да се наканваш за снимките... да гледаме и ние красоти! :))
цитирайЩе ги.., както казах - някой ден. А на Роко не му стига един поглед ;)
Имам нужда от стискането на палци - благодаря :)
цитирайИмам нужда от стискането на палци - благодаря :)
То как ще стига един поглед? 100 литра човек като бор:))).... Ради, имах претенциите, че хич не съм срамежлив... мъ ти ме изчерви тотално. Дамите ше ми се смеят на червенината:)))
цитирайИ пудричка имам - не се бой. Ще помагам да я скрием, ако им пречи ;)
Но да знаеш, че не ми се вярва много :)
цитирайНо да знаеш, че не ми се вярва много :)
6.
анонимен -
blogsphere is not here
06.10.2008 17:50
06.10.2008 17:50
:)
цитирайВъпрос на избор
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450