Постинг
02.08.2008 03:01 -
Една вечер в пиано бар
Срам, не срам, ще си призная, че за първи път ми се случи да попадна на такова място. Спомням си, че преди време поразсърдих една приятелка, като категорично отказах да отида със съответната компания. Май беше заради компанията.
Миналата седмица сестра ми до толкова добре си беше изкарала, че този петък го бяхме нарочили - отиваме и никакви откази. В интерес на истината снощи бях на ръба на остана вярна на себе си и да се откажа, но сестричката ми е дяволски убедителна като реши.
Та отидохме. Грешка първа - попаднах в една компания с лекари, зет ми и аз. "Виновничката" беше предвидила, че с нейният съпруг имаме неизчарпаеми теми за разговор и някак няма да забелязваме, когато те потъват в странни за нашите уши термини.
Та мероприятието започна. Забравих зетя, докторите на масата и се отнесох. Нямам идея от къде ги вадят тези гласове, но наистина беше омагьосващо. До толкова, че чашата ми се беше изпразнила сама и аз неистово затърсих с очи сервитьорката. Тя профучаваше като бърз влак покрай малка гара по времето, когато железниците ни бяха не това, което са сега. После забравях за празната чаша, заслушана в поредното изпълнение. По някое време зет ми, чиято чаша беше не по-пълна от моята, започна да се опитва да я стопира и с глас, но само смути съседната маса и хората около нея.
В един момент, обаче нахлуха едни елементи. Страхотна девойка, малко странно облечена с рокля до земята и каменно лице, придружена от мъж, с не по-малко странна шапка на главата, разни тъмни субекти, чието предначение беше да ги охраняват и някакви подпийнали мъжаги. Фатално обсебиха не само съседното сапаре, но и микрофона. И се започнаха едни частушки, една руско-съветска чалга, че вече търсех сервитьорката с единствената надежда да си платим сметката и да изчезваме. Но не би! Капакът беше последвалата латино-музика, от която музикалната система заплашваше да се разлети на съставните си части, аз си припомних усещането да се намирам в дискотека... Хвърлихме парите на масата и газ към къщи.
Излекувах си слуха с моята си музика и сега понеже съм гад:
Миналата седмица сестра ми до толкова добре си беше изкарала, че този петък го бяхме нарочили - отиваме и никакви откази. В интерес на истината снощи бях на ръба на остана вярна на себе си и да се откажа, но сестричката ми е дяволски убедителна като реши.
Та отидохме. Грешка първа - попаднах в една компания с лекари, зет ми и аз. "Виновничката" беше предвидила, че с нейният съпруг имаме неизчарпаеми теми за разговор и някак няма да забелязваме, когато те потъват в странни за нашите уши термини.
Та мероприятието започна. Забравих зетя, докторите на масата и се отнесох. Нямам идея от къде ги вадят тези гласове, но наистина беше омагьосващо. До толкова, че чашата ми се беше изпразнила сама и аз неистово затърсих с очи сервитьорката. Тя профучаваше като бърз влак покрай малка гара по времето, когато железниците ни бяха не това, което са сега. После забравях за празната чаша, заслушана в поредното изпълнение. По някое време зет ми, чиято чаша беше не по-пълна от моята, започна да се опитва да я стопира и с глас, но само смути съседната маса и хората около нея.
В един момент, обаче нахлуха едни елементи. Страхотна девойка, малко странно облечена с рокля до земята и каменно лице, придружена от мъж, с не по-малко странна шапка на главата, разни тъмни субекти, чието предначение беше да ги охраняват и някакви подпийнали мъжаги. Фатално обсебиха не само съседното сапаре, но и микрофона. И се започнаха едни частушки, една руско-съветска чалга, че вече търсех сервитьорката с единствената надежда да си платим сметката и да изчезваме. Но не би! Капакът беше последвалата латино-музика, от която музикалната система заплашваше да се разлети на съставните си части, аз си припомних усещането да се намирам в дискотека... Хвърлихме парите на масата и газ към къщи.
Излекувах си слуха с моята си музика и сега понеже съм гад:
Иван Ангелов ще пее тази вечер в пиано-б...
Тази вечер 10.07.2008г. - 19.30ч. - ТВ...
ВЕЧЕР НА ПОЕЗИЯТА
Тази вечер 10.07.2008г. - 19.30ч. - ТВ...
ВЕЧЕР НА ПОЕЗИЯТА
ти си толкова хубава :)
цитирайСлед като ти видях коментара, потърсих с очи огледалото ;)
Ама така ме цепи канчето, че...
И съм гад, оса, пепелянка... всичко, квото може да се очаква.
А на огледалото ще сложа перде :)
Щото оригиналът може и да е хубав, ама това подобие ;)
цитирайАма така ме цепи канчето, че...
И съм гад, оса, пепелянка... всичко, квото може да се очаква.
А на огледалото ще сложа перде :)
Щото оригиналът може и да е хубав, ама това подобие ;)
И аз имах едно подобно преживяване като твоето, само че до латино частта...В моята история до нея не се стигна, но до руската да. На мен много ми хареса тогава, но се наложи да си тръгнем и ние по-раничко! :)
цитирайСъжалявай! Програмата ти не е била пълна :))))
цитирайвместо да се радваш на бонуса дето сте получили се оплакваш сега!
А засрами се! :)))
цитирайА засрами се! :)))
обещавам да спра!
;)
цитирай;)
Много бързо се съгласи!:) Роптай си на воля...:))))))))
цитирайРеших, че по случая ми е достатъчо.
Чакам следващ повод :)
цитирайЧакам следващ повод :)
именно - кой пиано бар - Royal Classic или Хоризонт, недай си боже да си била в оня на "Левски" ( забравих му името). Аз залагам за Royal Classic. :))
цитирайИ май ще ми е трудно скоро да повторя точно там :).
Въпреки, че добре си пееха хората и коктейлът ми хареса :)
цитирайВъпреки, че добре си пееха хората и коктейлът ми хареса :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450