Прочетен: 3522 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 18:32
Чаках този ден от две години.
По-миналата имах проблеми за разрешаване, а миналата…
Затова пък тази беше такава, каквато си я мечтаех. Едни от най-топлите жестове на сина ми - с малко неудобство попита дали може да дойде с нас. Мисля, че шансът да слуша песента на живо, в най-подходящия момент, трогна е неговото реге-сърце. Минути преди да тръгнем получих подаръкът, който ми беше купил за рождения ден. Чувствах се идеално с новата тениска и ръце в джобовете, докато разпъват палатката, която не ползвах.
Да - дремнах под открито небе, заслушана в шума на вълните, музиката и разговорите наоколо.
И… замислена, всъщност разбрах, че няма за какво да мисля. Това, в което вярвам няма нужда от нови доводи, а за другото липсата на всякаква мисъл би била по-добър водач. Има неща, които ние случваме и други, които не се нуждаят от нашата намеса и с всеки зададен въпрос се доближаме до нещото, което води до депресия.
Точно в 4ч и 30 минути околността беше огласена от китари. И…
Бях.
Знам къде е моето място, къде е моята светлина и ми е достатъчно.
Мислите ми тръгнаха по пътечката…
:-*
А снимките... тук има още:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=259354
истиснко
02.07.2008 01:33
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
:)
:-)))