Постинг
03.03.2008 18:06 -
Богдана Карадочева - Отново една разходка в миналото ;)
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9031 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 22:47
Прочетен: 9031 Коментари: 15 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 22:47
Още помня, как като дете, избирах подарък за рождения ден на майка ми и с оглед на малкото спестени парички, реших да й купя грамофонна плоча. Избрах една на Богдана Карадочева. Все по-често се връщам към нейните песни. Сигурно, защото вече съм във възрастта, когато нещата, за които тя пее ми се струват близки. Днес порових в нета с желание да видя какво мога да намеря. Предлагам ви го.
И понеже все пак е месец март и по някакви неписани правила, той се води за женски, ви предлагам да започнем с една чисто женска песничка:
Само за жени
В интерес на истината, делят ме броени месеци от това да попадна в категорията на 20 по 2, но намерих нещо хубаво за себе си в следващия факт:
Остаряваме бавно
Остаряваме бавно неусетно почти
Много видимо аз, по невидимо ти
Вече май наближавам 35,
а все още минавам за един млад поет.
Едно старо момиче почва в мен да личи,
със опънати нерви, с уморени очи.
Обяснима развръзка и естествен процес -
утре сутрин ще станат, синовете ни в шест.
Тоз обелил коляно, оня пукнал глава.
питат, плачат, разпитват за това и това.
И ни връзват жестоко със желязно въже,
хищни малки момчета, страшни малки мъже.
Погледни ме, не гледай все към тях, все към тях,
Ах, отдавна забравих тази думичка, ах.
Остави ги самички, тази вечер поне.
Ние имаме още колене, рамене.
Ние имаме още свита в нас на кълбо,
една зла упорита остаряла любов.
И някак все по-често си припявам тази песничка:
Безсъница
Не, не мога да спя, не мога.
Пепелникът с угарки „Внимавай” ми вика.
А под моя прозорец, вечно отворен,
двама млади от снощи говорят, говорят...
Що за разговор странен, даже не зная,
Но не могат да стигнат до края.
На сина ми тъй много момчето прилича
и познато е май, че до него момичето.
Не им завиждам, малко се вълнувам,
когато млъкнат, за да се целуват.
И все си мисля без завист и със радост
докле е младост, ах, докле е младост!
Ще будувам, разбрах, то се вижда.
Но не съмва, а аз недовиждам...
Може би там под моя отворен прозорец
само спомени нощни само говорят, говорят.
И не знам, но все не мога да повярвам, че
Нямаме време
Чудо ли някакво чакаме
в тия минути внезапни?
Имаш ужасно улегнал характер,
а аз още гоня вятъра.
Смешно е просто да си помислим,
че утре пак ще сме заедно.
Ти си във възраст наречена рискова,
аз съм скандално млада.
Времето даже не ни прощава
тая нелепа привързаност -
твоят часовник все изостава,
моят напук избързва.
Нямаме време нито до почнем,
нито да свършим навреме.
Посребрените ти слепоочия
неистово светят над мене.
Всичко до ужас несъвместимо
като насрещни влакове,
а продължаваме да стоиме
на ъгъла и чакаме.
Продължавам да съм подвластна на
Тази вечна любов
Когато страстите се уморят
да бъдат с нас във есенните нощи —
дали ще спрем тогава насред път,
или у нас ще вика някой "Още!"?
И няма ли тогава да тъжим
за наш"те срещи и раздели —
защото щастие на тях дължим,
защото с тях сме истински живели?
Любов, Любов, ти все оставаш млада —
до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада,
изгаряме — и пак благословим!
Във свойта пъстра есенна тъга
нали полето тайно се надява
след бялото мъртвило на снега
да възкреси зелената си слава!
Ах, този тъжно-весел кръговрат,
за нас той пролетите не повтаря!
Но бил ли си с една любов богат,
спокойно твойта есен ще догаря...
Може би някой ден ще се постарая да кача други нейни песни в тубето. Искам да приключа с една, която винаги съм възприемала като много, много лична:
Изповед
Ей така се обърка живота ми - възел до възел,
скъсани нишки, изпуснати бримки - от бързане.
Преполовено - кълбото, а плетката - нищо и никаква -
стройно да нижа годините - тъй не можах да привикна.
Два реда прави да има - десет след тях са наопаки.
колко ли пъти съм си сменила посоките.
Колко пъти съм почвала все отначало,
а неизкаран доникъде е на живота ми шалът.
За утешение мисля, че още далече е зимата,
че и дори да пристигне - дрехи на заем ще взимам.
Все са останали някъде няколко верни приятели -
да ни загърнат със сигурност - мен и душата ми.
Чаткат иглите в ръцете ми, божичко, чаткат напразно,
спъват се в грешки и в стихове, в думи неказани.
Тъй се обърка животът ми - плетен-недоизплетен.
нишката как да прережа - пристъпва по нея детето ми!
И понеже все пак е месец март и по някакви неписани правила, той се води за женски, ви предлагам да започнем с една чисто женска песничка:
Само за жени
В интерес на истината, делят ме броени месеци от това да попадна в категорията на 20 по 2, но намерих нещо хубаво за себе си в следващия факт:
Остаряваме бавно
Остаряваме бавно неусетно почти
Много видимо аз, по невидимо ти
Вече май наближавам 35,
а все още минавам за един млад поет.
Едно старо момиче почва в мен да личи,
със опънати нерви, с уморени очи.
Обяснима развръзка и естествен процес -
утре сутрин ще станат, синовете ни в шест.
Тоз обелил коляно, оня пукнал глава.
питат, плачат, разпитват за това и това.
И ни връзват жестоко със желязно въже,
хищни малки момчета, страшни малки мъже.
Погледни ме, не гледай все към тях, все към тях,
Ах, отдавна забравих тази думичка, ах.
Остави ги самички, тази вечер поне.
Ние имаме още колене, рамене.
Ние имаме още свита в нас на кълбо,
една зла упорита остаряла любов.
И някак все по-често си припявам тази песничка:
Безсъница
Не, не мога да спя, не мога.
Пепелникът с угарки „Внимавай” ми вика.
А под моя прозорец, вечно отворен,
двама млади от снощи говорят, говорят...
Що за разговор странен, даже не зная,
Но не могат да стигнат до края.
На сина ми тъй много момчето прилича
и познато е май, че до него момичето.
Не им завиждам, малко се вълнувам,
когато млъкнат, за да се целуват.
И все си мисля без завист и със радост
докле е младост, ах, докле е младост!
Ще будувам, разбрах, то се вижда.
Но не съмва, а аз недовиждам...
Може би там под моя отворен прозорец
само спомени нощни само говорят, говорят.
И не знам, но все не мога да повярвам, че
Нямаме време
Чудо ли някакво чакаме
в тия минути внезапни?
Имаш ужасно улегнал характер,
а аз още гоня вятъра.
Смешно е просто да си помислим,
че утре пак ще сме заедно.
Ти си във възраст наречена рискова,
аз съм скандално млада.
Времето даже не ни прощава
тая нелепа привързаност -
твоят часовник все изостава,
моят напук избързва.
Нямаме време нито до почнем,
нито да свършим навреме.
Посребрените ти слепоочия
неистово светят над мене.
Всичко до ужас несъвместимо
като насрещни влакове,
а продължаваме да стоиме
на ъгъла и чакаме.
Продължавам да съм подвластна на
Тази вечна любов
Когато страстите се уморят
да бъдат с нас във есенните нощи —
дали ще спрем тогава насред път,
или у нас ще вика някой "Още!"?
И няма ли тогава да тъжим
за наш"те срещи и раздели —
защото щастие на тях дължим,
защото с тях сме истински живели?
Любов, Любов, ти все оставаш млада —
до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада,
изгаряме — и пак благословим!
Във свойта пъстра есенна тъга
нали полето тайно се надява
след бялото мъртвило на снега
да възкреси зелената си слава!
Ах, този тъжно-весел кръговрат,
за нас той пролетите не повтаря!
Но бил ли си с една любов богат,
спокойно твойта есен ще догаря...
Може би някой ден ще се постарая да кача други нейни песни в тубето. Искам да приключа с една, която винаги съм възприемала като много, много лична:
Изповед
Ей така се обърка живота ми - възел до възел,
скъсани нишки, изпуснати бримки - от бързане.
Преполовено - кълбото, а плетката - нищо и никаква -
стройно да нижа годините - тъй не можах да привикна.
Два реда прави да има - десет след тях са наопаки.
колко ли пъти съм си сменила посоките.
Колко пъти съм почвала все отначало,
а неизкаран доникъде е на живота ми шалът.
За утешение мисля, че още далече е зимата,
че и дори да пристигне - дрехи на заем ще взимам.
Все са останали някъде няколко верни приятели -
да ни загърнат със сигурност - мен и душата ми.
Чаткат иглите в ръцете ми, божичко, чаткат напразно,
спъват се в грешки и в стихове, в думи неказани.
Тъй се обърка животът ми - плетен-недоизплетен.
нишката как да прережа - пристъпва по нея детето ми!
приказно!
цитирайЧовешко.
А кой казва, че това не е приказно? ;)
цитирайА кой казва, че това не е приказно? ;)
Благодаря ти!
цитираймного хубави песни, но ...
днес времето беше толкова и така и не можах да се заседя пред рс-то, за да вкарвам текстове и клипчета. :)
В някой дъждовен ден може би...
цитирайднес времето беше толкова и така и не можах да се заседя пред рс-то, за да вкарвам текстове и клипчета. :)
В някой дъждовен ден може би...
sled tozi post ve4e sam sred kopnejite!
na men nali vse ne6to trqbva da ne mi e nared,ta pc-to mi izgubi zvuk i nqma6e smisal da puskam klipovete,no i tekstovete mi stigaha,za da se raztupka po-barzo sarceto mi.
Mnogo haresvam vsi4kite tez pesni!
Blagodarq!
цитирайna men nali vse ne6to trqbva da ne mi e nared,ta pc-to mi izgubi zvuk i nqma6e smisal da puskam klipovete,no i tekstovete mi stigaha,za da se raztupka po-barzo sarceto mi.
Mnogo haresvam vsi4kite tez pesni!
Blagodarq!
Надявам се, все пак да можеш и да ги чуеш скоро :)
цитирайБлагодаря ти! Аз също много я харесвам....:)))
цитирайпоздравявам те,наборе!Макар че,ако трябва да съм честна докрай,аз ВЕЧЕ ги навърших!
Е,не боли,но се почувствах много особено с тая четворка отпред!Ами че аз още се гоня с облаците!!!:))))
Чудесни неща си подбрала,ех,носталгично...
цитирайЕ,не боли,но се почувствах много особено с тая четворка отпред!Ами че аз още се гоня с облаците!!!:))))
Чудесни неща си подбрала,ех,носталгично...
Момичета!
Хрумна ми да си направим клубче на наборите - родените през 68-ма на миналия век. Как само звучи ;) Знам за още една строхотна блогерка, наш набор. За някои може да изглеждаме като позастаряващи лелички, други да ни поглеждат с въздишка, но съм сигурна в едно - толкова пъти сме падали и ставали, че полетът в облаците има точно определен смисъл. Не се страхуваме от това да се погледнем в онова огледало, можем да се надсмиваме над себе си, като запазваме достойнството си. И все още по средата на пътя ;)
цитирайХрумна ми да си направим клубче на наборите - родените през 68-ма на миналия век. Как само звучи ;) Знам за още една строхотна блогерка, наш набор. За някои може да изглеждаме като позастаряващи лелички, други да ни поглеждат с въздишка, но съм сигурна в едно - толкова пъти сме падали и ставали, че полетът в облаците има точно определен смисъл. Не се страхуваме от това да се погледнем в онова огледало, можем да се надсмиваме над себе си, като запазваме достойнството си. И все още по средата на пътя ;)
ох, какво да кажа, пях ги с пълен глас. нещо бях забравила какви прекрасни песни е изпяла Богдана Карадочева. Благодаря за напомнянето, мисля, че ще се връщам често тук.
цитирайАз от вчера си ги припявам... А ако знаеш още какви има... Изненадана бях от някои. Само да имам време да ги кача в тубето!
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=hIZTls9bc0I
Заслужаваше си да стоя до този късен час май ;)
цитирайЗаслужаваше си да стоя до този късен час май ;)
Как да не те обича човек :)
Страхотен подарък си ни поднесла :)
Средата на пътят ли......? Нееееееее, най-хубавото тепърва предстои :)
цитирайСтрахотен подарък си ни поднесла :)
Средата на пътят ли......? Нееееееее, най-хубавото тепърва предстои :)
иначе защо винаги да чакаме утре-то?
цитирайКой поема организацията за клубчето на набор 68?
Само кажете кога и къде да се срещнем на по кафе и там всичко си дойде по план! Чакам знак:)))))
цитирайСамо кажете кога и къде да се срещнем на по кафе и там всичко си дойде по план! Чакам знак:)))))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450