Постинг
29.02.2008 21:41 -
Продавачката на мартеници
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5576 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 22:48
Прочетен: 5576 Коментари: 22 Гласове:
1
Последна промяна: 17.03.2009 22:48
Тя продаваше мартенички.
Седеше на прага, на малко столче, в краката на хората, които даже не забелязваха кашона с изплетена ръчно покривчица, с полегнали върху нея усукани червени и бели конци. Бързаха към онези големи сергии с надменни продавачи и мартеници, навярно изработени някъде в Азия.
Тя продаваше мартенички.
Беше намерила най-бялата прежда. Като оня сняг, който помнеше в детството си. Още я боляха ръцете от избелването на платната, които преди това сама тъчеше. А после шиеше дрехи. От малка трябваше да помага на майка си да изхрани семейството. Баща й беше загинал на фронта.
Тя продаваше мартенички.
По Коледа успя да намери и Червения конец. Онзи цвят, който те грабва още докато го зърнеш. Като Голямата любов - такава като нейната. И два живота още да имаше, щеше да ги преживее само с мъжа си. Толкова много се обичаха... За жалост, Господ ги дари само с едно чедо, при това твърде късно. Дариха му от тяхната обич, а с това тя самата сякаш се увеличи.
Тя продаваше мартенички.
Беше вплела в тях частица надежда. За това как всяко утре да е по-добро от днес. Как винаги и по време най-лошото, трябва да имаме вяра, че ще дойде нещо хубаво. Не помнеше колко години караше само с една рокля - вечер я переше, просваше на въжето, а сутрин я обличаше. Но си построиха дом. Година след това мъжът й почина.
Тя продаваше мартенички.
Заши в тях и по мъничко щастие. Искаше хората да са щастливи и да се усмихват. Много добре знаеше, че затова те трябва да бъдат и силни. Синът израстна, ожени се, родиха им деца. А после той се пропи. Жена му го напусна заедно с децата. На нея й остана да се радва на хорските деца. Всички съседки й се чудеха на силата, която крие усмивката й. На силата, която има, за да се усмихва.
Тя продаваше мартенички.
А очите й бяха изпълнени с толкова доброта. Преди години събориха къщичката им. На нейно място построиха кооперацията. Дадоха й едно жилище с две стаи. Стигаха им - на нея и сина й. Него или го нямаше, или спеше на кревата след поредния запой. А тя имаше цялото време на деня, за да помага на новите съседи - на коя ще погледа детето, на коя ще полее цветята. Даже някои й поръчваха да сготви. Така се чувстваше полезна.
Без малко да я подмина и аз. Бях полетяла в последния момент да купувам мартеници. От големите сергии. Погледът й и благата усмивка ме накараха да се спра. Разбрах, че нейните са истински.
Седеше на прага, на малко столче, в краката на хората, които даже не забелязваха кашона с изплетена ръчно покривчица, с полегнали върху нея усукани червени и бели конци. Бързаха към онези големи сергии с надменни продавачи и мартеници, навярно изработени някъде в Азия.
Тя продаваше мартенички.
Беше намерила най-бялата прежда. Като оня сняг, който помнеше в детството си. Още я боляха ръцете от избелването на платната, които преди това сама тъчеше. А после шиеше дрехи. От малка трябваше да помага на майка си да изхрани семейството. Баща й беше загинал на фронта.
Тя продаваше мартенички.
По Коледа успя да намери и Червения конец. Онзи цвят, който те грабва още докато го зърнеш. Като Голямата любов - такава като нейната. И два живота още да имаше, щеше да ги преживее само с мъжа си. Толкова много се обичаха... За жалост, Господ ги дари само с едно чедо, при това твърде късно. Дариха му от тяхната обич, а с това тя самата сякаш се увеличи.
Тя продаваше мартенички.
Беше вплела в тях частица надежда. За това как всяко утре да е по-добро от днес. Как винаги и по време най-лошото, трябва да имаме вяра, че ще дойде нещо хубаво. Не помнеше колко години караше само с една рокля - вечер я переше, просваше на въжето, а сутрин я обличаше. Но си построиха дом. Година след това мъжът й почина.
Тя продаваше мартенички.
Заши в тях и по мъничко щастие. Искаше хората да са щастливи и да се усмихват. Много добре знаеше, че затова те трябва да бъдат и силни. Синът израстна, ожени се, родиха им деца. А после той се пропи. Жена му го напусна заедно с децата. На нея й остана да се радва на хорските деца. Всички съседки й се чудеха на силата, която крие усмивката й. На силата, която има, за да се усмихва.
Тя продаваше мартенички.
А очите й бяха изпълнени с толкова доброта. Преди години събориха къщичката им. На нейно място построиха кооперацията. Дадоха й едно жилище с две стаи. Стигаха им - на нея и сина й. Него или го нямаше, или спеше на кревата след поредния запой. А тя имаше цялото време на деня, за да помага на новите съседи - на коя ще погледа детето, на коя ще полее цветята. Даже някои й поръчваха да сготви. Така се чувстваше полезна.
Без малко да я подмина и аз. Бях полетяла в последния момент да купувам мартеници. От големите сергии. Погледът й и благата усмивка ме накараха да се спра. Разбрах, че нейните са истински.
Следващ постинг
Предишен постинг
а аз си купих от онези помпозни ,опаковани с цветни хартийки и украсени с пластмасови висулки ... и не съзрях една усмивка ,когато ги подарих ,и аз не се зарадвах на моите ... всичко става бързо ,механично ,по принуда
аз въобще не видях тази жена с мартеничките :((
цитирайаз въобще не видях тази жена с мартеничките :((
е истинско!
цитирайПробвай да се спреш за миг. Сигурна съм, че има поне усмивка за теб :)
цитирайСигурна съм, че във всеки град има поне по една подобна старица. Знам, че не тя има нужда от нас, повече ние от нея...
цитирайи от истински мартеници,и от истински цветя.Често купувам цветя от такива жени,не смея да ги нарека баби,защото жената е жена до края,и така създавам тройна радост - на мен,на продавачката и на човека,за когото са купени.
Честита Баба Марта!Бели и червени!
цитирайЧестита Баба Марта!Бели и червени!
И не само цветя... Понякога едни полускорбушени ябълки, но толкова сладки...
И засмяни! :)
цитирайИ засмяни! :)
Колко по-скъпа се оказва човешката топлина и доброта от помпозните , скъпи и студени "мартенички" в живота ни...Поздрав и Честита Баба Марта!
цитирайvasisid7,
Да, непростимо е да не намираме време за тях.
цитирайДа, непростимо е да не намираме време за тях.
Бъди все така Топлеща :)))
цитирайЗдраве и радост за теб!:)))
цитирайЧестита Баба Марта
цитирайПоздрави за Баба Марта....и истинските неща в живота!
цитирайза човечния ти пост!
Макар и кучета,разбираме от хора.
цитирайМакар и кучета,разбираме от хора.
Благодаря на всички ви за топлите поздрави. :)
Мисля, че всеки от нас е такъв - топъл, добър, истински, човечен...
цитирайМисля, че всеки от нас е такъв - топъл, добър, истински, човечен...
Zdrave da nosi!
Razkaza e.....mnogo e hubav!
цитирайRazkaza e.....mnogo e hubav!
С голямо и добро сърце...
цитирайМакар и малко позабавен отговор...
Да си запазим усета... за живот! :)
цитирайДа си запазим усета... за живот! :)
ей, много ме развълнува с този постинг! силен и истински; веднага се подсетих за едно хубаво стихотворение на Блага Димитрова за жената, но не ми е подръка да го пусна.. поздрави!
цитирайако намериш стихчето на Бл. Димитрова - така и не се сещам кое имаш предвид :)
цитирайКак тревожно е да си ЖЕНА!!!
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш … да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си ЖЕНА!!!
Бъдещето да носиш в утроба
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръгнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на живото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си ЖЕНА!!!
И до ранена разбита гръд
чистите извори да защитаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!
цитирайКрасота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш … да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си ЖЕНА!!!
Бъдещето да носиш в утроба
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръгнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на живото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си ЖЕНА!!!
И до ранена разбита гръд
чистите извори да защитаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!
точно него имам предвид:) поздрави!
цитирайИ аз за него се сетих, защото май просто не знам друго, посветено на жената, стихотворение на поетесата. :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450