Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2008 21:41 - Продавачката на мартеници
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3726 Коментари: 22 Гласове:
1

Последна промяна: 17.03.2009 22:48


Тя продаваше мартенички.
Седеше на прага, на малко столче, в краката на хората, които даже не забелязваха кашона с изплетена ръчно покривчица, с полегнали върху нея усукани червени и бели конци. Бързаха към онези големи сергии с надменни продавачи и мартеници, навярно изработени някъде в Азия.

Тя продаваше мартенички.
Беше намерила най-бялата прежда. Като оня сняг, който помнеше в детството си. Още я боляха ръцете от избелването на платната, които преди това сама тъчеше. А после шиеше дрехи. От малка трябваше да помага на майка си да изхрани семейството. Баща й беше загинал на фронта.

Тя продаваше мартенички.
По Коледа успя да намери и Червения конец. Онзи цвят, който те грабва още докато го зърнеш. Като Голямата любов - такава като нейната. И два живота още да имаше, щеше да ги преживее само с мъжа си. Толкова много се обичаха... За жалост, Господ ги дари само с едно чедо, при това твърде късно. Дариха му от тяхната обич, а с това тя самата сякаш се увеличи.

Тя продаваше мартенички.
Беше вплела в тях частица надежда. За това как всяко утре да е по-добро от днес. Как винаги и по време най-лошото, трябва да имаме вяра, че ще дойде нещо хубаво. Не помнеше колко години караше само с една рокля - вечер я переше, просваше на въжето, а сутрин я обличаше. Но си построиха дом. Година след това мъжът й почина.

Тя продаваше мартенички.
Заши в тях и по мъничко щастие. Искаше хората да са щастливи и да се усмихват. Много добре знаеше, че затова те трябва да бъдат и силни. Синът израстна, ожени се, родиха им деца. А после той се пропи. Жена му го напусна заедно с децата. На нея й остана да се радва на хорските деца. Всички съседки й се чудеха на силата, която крие усмивката й. На силата, която има, за да се усмихва.

Тя продаваше мартенички.
А очите й бяха изпълнени с толкова доброта. Преди години събориха къщичката им. На нейно място построиха кооперацията. Дадоха й едно жилище с две стаи. Стигаха им - на нея и сина й. Него или го нямаше, или спеше на кревата след поредния запой. А тя имаше цялото време на деня, за да помага на новите съседи - на коя ще погледа детето, на коя ще полее цветята. Даже някои й поръчваха да сготви. Така се чувстваше полезна. 

Без малко да я подмина и аз. Бях полетяла в последния момент да купувам мартеници. От големите сергии. Погледът й и благата усмивка ме накараха да се спра. Разбрах, че нейните са истински.






Гласувай:
1
0



1. september - ####
29.02.2008 22:41
а аз си купих от онези помпозни ,опаковани с цветни хартийки и украсени с пластмасови висулки ... и не съзрях една усмивка ,когато ги подарих ,и аз не се зарадвах на моите ... всичко става бързо ,механично ,по принуда
аз въобще не видях тази жена с мартеничките :((
цитирай
2. ignatkan - И написаното
01.03.2008 00:01
е истинско!
цитирай
3. radalia - september,
01.03.2008 00:07
Пробвай да се спреш за миг. Сигурна съм, че има поне усмивка за теб :)
цитирай
4. radalia - ignatkan,
01.03.2008 00:08
Сигурна съм, че във всеки град има поне по една подобна старица. Знам, че не тя има нужда от нас, повече ние от нея...
цитирай
5. ignatkan - да,radalia,
01.03.2008 00:28
и от истински мартеници,и от истински цветя.Често купувам цветя от такива жени,не смея да ги нарека баби,защото жената е жена до края,и така създавам тройна радост - на мен,на продавачката и на човека,за когото са купени.
Честита Баба Марта!Бели и червени!
цитирай
6. radalia - Точно!
01.03.2008 00:38
И не само цветя... Понякога едни полускорбушени ябълки, но толкова сладки...

И засмяни! :)
цитирай
7. vasisid7 - Затрогващо!
01.03.2008 09:30
Колко по-скъпа се оказва човешката топлина и доброта от помпозните , скъпи и студени "мартенички" в живота ни...Поздрав и Честита Баба Марта!
цитирай
8. radalia - Честита Баба Марта на всички!
01.03.2008 10:19
vasisid7,
Да, непростимо е да не намираме време за тях.
цитирай
9. elineli - Честита и на теб,Ради:)))
01.03.2008 11:12
Бъди все така Топлеща :)))
цитирай
10. mmmmmmmmm - Честита Баба Марта,добричка!!:))
01.03.2008 11:36
Здраве и радост за теб!:)))
цитирай
11. gantree - :)
01.03.2008 13:22
Честита Баба Марта
цитирай
12. galinabg - :))) Страхотно усещане!
01.03.2008 13:40
Поздрави за Баба Марта....и истинските неща в живота!
цитирай
13. brey7 - Един, ама наистина голям поздрав
01.03.2008 17:18
за човечния ти пост!
Макар и кучета,разбираме от хора.
цитирай
14. radalia - Усмихнете се - мен ме усмихнахте :)
01.03.2008 18:21
Благодаря на всички ви за топлите поздрави. :)
Мисля, че всеки от нас е такъв - топъл, добър, истински, човечен...
цитирай
15. bizcocho - 4estita baba Marta!
02.03.2008 01:03
Zdrave da nosi!
Razkaza e.....mnogo e hubav!
цитирай
16. timmyd - Честита и усмихната Баба Марта,
03.03.2008 13:11
С голямо и добро сърце...
цитирай
17. radalia - Ей :)
08.03.2008 01:21
Макар и малко позабавен отговор...

Да си запазим усета... за живот! :)
цитирай
18. divnaya - ~^~
08.03.2008 01:43
ей, много ме развълнува с този постинг! силен и истински; веднага се подсетих за едно хубаво стихотворение на Блага Димитрова за жената, но не ми е подръка да го пусна.. поздрави!
цитирай
19. radalia - Ще се радвам,
08.03.2008 10:05
ако намериш стихчето на Бл. Димитрова - така и не се сещам кое имаш предвид :)
цитирай
20. timmyd - Може би има предвид това :
08.03.2008 10:30
Как тревожно е да си ЖЕНА!!!
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш … да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си ЖЕНА!!!
Бъдещето да носиш в утроба
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръгнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на живото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си ЖЕНА!!!
И до ранена разбита гръд
чистите извори да защитаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!
цитирай
21. divnaya - точно!
08.03.2008 10:55
точно него имам предвид:) поздрави!
цитирай
22. radalia - Благодаря, timmyd :)
08.03.2008 10:56
И аз за него се сетих, защото май просто не знам друго, посветено на жената, стихотворение на поетесата. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2345656
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!