Разбирай, подбираме екзистенциално. Т.е., ако го има (съществува, exist) в гардероба - го обличаме. Ако ли не - борим се да се появи там :) - молби, натяквания, пране (правил съм го!!!), гладене (да не повярваш), сгъване (съвсем не вярвам) и прибиране.
Мъжете са почти винаги жизнеутвърждаващи натури и си подбират топло-сивото, мръсно-синьото и "ризата-която-ми-купиха-миналата-година" на екзистенциален принцип.

Често принципът "това е най-отгоре" е водещ. Тогава няма нужда от поне последните два екзистента ;)

комфорта...удобството...чувството,че си си в кожата...Най-предпочитано и любимо са ми дънките плюс блузка или потниче и черно кожено яке...Пък с цветовете някак става спонтанно...Не се замислям много...Слагам,ако не се чувствам добре сменям и така,докато се получи хармония със самата мен :)) Понякога се получава така,че се влюбвам в някоя дреха и си ходя почти само с нея без да ми омръзва,докато не я скъсам от носене...
Когато излезне от употреба,дълго си тъжа за нея...

Често е въпрос на хармония...
Но имам моменти, когато точно, защото съм тъжна да избера нещо орнажево :)

водещо при избора на стил и цвят...Щом някога искам да съм Дама, друг път тинейджерка.Не знам на какво се дължи,но като се замисля обличаме се като за сцената на живота - свежо и тъжно,спортно и елегантно...Маскираме се по някакъв личен признак...
Замисли ме .... защо е така?!:)))
Усмивки и слънце в денят ти!:)))

и топло-сив пуловер ми е любимо.
настроенията са ми важни когато избирам цвят,и обикновено избирам нещо в което се чувствам абсолютно сигурна и спокойна.
и най-малкият дискомфорт от цвета или кройката на дрехата ме кара да я захвърля.
фукнята е че джинсите все още ми стоят добре.
пола...не помня кога обличах за последно,обаче помня че се зарекох да е за последно,беше ветровит ден...
мразя да изглеждам като вамп,и лятото нося шорти и сандали,тия дни при ревизия на гардероба открих че имам десетина черни блузи и нито една бяла,което е много странно,пропуснала съм да забележа от кога харесвам да нося черно.

Така е. Доста често се хващам как само по дрехите определям настроението на приятелите и колегите ми. Т.е. все пак изпращаме послания към околните, но колко от нас се замислят за това? И доколко е нужно...

Май постът ти ми те позамисли ;)
Аналогично за себе си установих, че нямам нищо, освен една лятна рокля и един много официален тоалет в червената гама. Мога да го обясня с липсата на увереност в себе си през последните година-две.

винаги ме водят настроенията, винаги.Дори,когато се касае до цвят или аксесоар.Защото, всъщност се обличам разностилово.Мога да бъда джинсово-спортна, което е и любимото ми облекло.В джинси се чувствам най-много аз.Има моменти обаче, когато ми е елегантно.Не само ,когато дрес кодът го изисква.Настроението винаги ме води.Важното е да усещам себе си.А когато се чувствам най-скапана обличам бяло.Защото това е любимият ми цвят.Сякаш търся някакъв баланс между светоусещане и светоотдаване.

Бялото е най-специалният цвят и за мен.
Когато съм в бяло, сякаш няма нещо, което да не мога преодолея :)
И наистина ми любимия цвят. Почти до маниакалност, дори и за дребните неща - гребенът ми е бял, целият офис знае, че пиша с бял химикал, купувам си бяла запалка...