Постинг
27.02.2008 21:24 -
За облеклото - нетривиално
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2842 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 22:49
Прочетен: 2842 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 22:49
Има изписани хиляди страници на тема какво и как да обличаме. Колко е важно първото впечатление, което правим, ако кандидатстваме за работа, как едно от най-смешните неща са неподходящо подбраните дрехи - било като стил, било като съчитание на цветовете, било доколко е съобразено с възраст, телосложение и др.
Мисля си нещо съвсем различно. Не ме интересува дали дамите предпочитат обувки на високи токчета или спортни. Дали дънките са работното облекло или строгия костюм.
Интересно ми е... разбирайте направо любопитно... как подбирате дрехите, които обличате? От какво се влияете, когато избирате онази синя блузка или червената. А оранжевата?
Съдейки по себе си, това далеч не винаги е продукт на някакъв интелектуален процес. Често цветът на дрехите се дължи на емоциите, които са ни обзели, когато сутринта отворим гардероба. Знам, че има хора, които предпочитат примерно черния цвят, но пак елемент на подбор - било кройка, било нещо друго. Дали се замисляме какво послание пращаме на тези, с които се срещаме?
Тези мисли ми нахлуха в главата посредата на работния ден. Провокира ме шефа - за пореден път обърнахме на шега абсолютният ми отказ да ходя с къса пола на работа. Пък и изобщо с пола. Никога не съм го казвала, но и май само веднъж ми се е случвало. Така или иначе, днес бях с тъмносин панталон (дънки). Това е дежурното. Но нагоре бях сложила фино изплетена блуза с качулка. Сива. Но не онова безлично сиво, а другото, което стопля. За информация на любопитните имам студеносива блуза, мрачно сива и топлосива. Избрах последната. Знам и защо - тези дни се чувствам стоплена и стопляща. :)
И вярвайте няма нищо общо с пролетта навън.
А сега, понеже не се сещам за много песнички на тема облекло, а тази категорично ми харесва (за разлика от филма, чийто саундтрак е, въпреки плеядата от звезди), ви я предлагам:
Мисля си нещо съвсем различно. Не ме интересува дали дамите предпочитат обувки на високи токчета или спортни. Дали дънките са работното облекло или строгия костюм.
Интересно ми е... разбирайте направо любопитно... как подбирате дрехите, които обличате? От какво се влияете, когато избирате онази синя блузка или червената. А оранжевата?
Съдейки по себе си, това далеч не винаги е продукт на някакъв интелектуален процес. Често цветът на дрехите се дължи на емоциите, които са ни обзели, когато сутринта отворим гардероба. Знам, че има хора, които предпочитат примерно черния цвят, но пак елемент на подбор - било кройка, било нещо друго. Дали се замисляме какво послание пращаме на тези, с които се срещаме?
Тези мисли ми нахлуха в главата посредата на работния ден. Провокира ме шефа - за пореден път обърнахме на шега абсолютният ми отказ да ходя с къса пола на работа. Пък и изобщо с пола. Никога не съм го казвала, но и май само веднъж ми се е случвало. Така или иначе, днес бях с тъмносин панталон (дънки). Това е дежурното. Но нагоре бях сложила фино изплетена блуза с качулка. Сива. Но не онова безлично сиво, а другото, което стопля. За информация на любопитните имам студеносива блуза, мрачно сива и топлосива. Избрах последната. Знам и защо - тези дни се чувствам стоплена и стопляща. :)
И вярвайте няма нищо общо с пролетта навън.
А сега, понеже не се сещам за много песнички на тема облекло, а тази категорично ми харесва (за разлика от филма, чийто саундтрак е, въпреки плеядата от звезди), ви я предлагам:
Следващ постинг
Предишен постинг
Разбирай, подбираме екзистенциално. Т.е., ако го има (съществува, exist) в гардероба - го обличаме. Ако ли не - борим се да се появи там :) - молби, натяквания, пране (правил съм го!!!), гладене (да не повярваш), сгъване (съвсем не вярвам) и прибиране.
Мъжете са почти винаги жизнеутвърждаващи натури и си подбират топло-сивото, мръсно-синьото и "ризата-която-ми-купиха-миналата-година" на екзистенциален принцип.
цитирайМъжете са почти винаги жизнеутвърждаващи натури и си подбират топло-сивото, мръсно-синьото и "ризата-която-ми-купиха-миналата-година" на екзистенциален принцип.
Често принципът "това е най-отгоре" е водещ. Тогава няма нужда от поне последните два екзистента ;)
цитирайкомфорта...удобството...чувството,че си си в кожата...Най-предпочитано и любимо са ми дънките плюс блузка или потниче и черно кожено яке...Пък с цветовете някак става спонтанно...Не се замислям много...Слагам,ако не се чувствам добре сменям и така,докато се получи хармония със самата мен :)) Понякога се получава така,че се влюбвам в някоя дреха и си ходя почти само с нея без да ми омръзва,докато не я скъсам от носене...
Когато излезне от употреба,дълго си тъжа за нея...
цитирайКогато излезне от употреба,дълго си тъжа за нея...
Често е въпрос на хармония...
Но имам моменти, когато точно, защото съм тъжна да избера нещо орнажево :)
цитирайНо имам моменти, когато точно, защото съм тъжна да избера нещо орнажево :)
водещо при избора на стил и цвят...Щом някога искам да съм Дама, друг път тинейджерка.Не знам на какво се дължи,но като се замисля обличаме се като за сцената на живота - свежо и тъжно,спортно и елегантно...Маскираме се по някакъв личен признак...
Замисли ме .... защо е така?!:)))
Усмивки и слънце в денят ти!:)))
цитирайЗамисли ме .... защо е така?!:)))
Усмивки и слънце в денят ти!:)))
6.
анонимен -
тъмносини джинси
28.02.2008 09:45
28.02.2008 09:45
и топло-сив пуловер ми е любимо.
настроенията са ми важни когато избирам цвят,и обикновено избирам нещо в което се чувствам абсолютно сигурна и спокойна.
и най-малкият дискомфорт от цвета или кройката на дрехата ме кара да я захвърля.
фукнята е че джинсите все още ми стоят добре.
пола...не помня кога обличах за последно,обаче помня че се зарекох да е за последно,беше ветровит ден...
мразя да изглеждам като вамп,и лятото нося шорти и сандали,тия дни при ревизия на гардероба открих че имам десетина черни блузи и нито една бяла,което е много странно,пропуснала съм да забележа от кога харесвам да нося черно.
цитирайнастроенията са ми важни когато избирам цвят,и обикновено избирам нещо в което се чувствам абсолютно сигурна и спокойна.
и най-малкият дискомфорт от цвета или кройката на дрехата ме кара да я захвърля.
фукнята е че джинсите все още ми стоят добре.
пола...не помня кога обличах за последно,обаче помня че се зарекох да е за последно,беше ветровит ден...
мразя да изглеждам като вамп,и лятото нося шорти и сандали,тия дни при ревизия на гардероба открих че имам десетина черни блузи и нито една бяла,което е много странно,пропуснала съм да забележа от кога харесвам да нося черно.
Така е. Доста често се хващам как само по дрехите определям настроението на приятелите и колегите ми. Т.е. все пак изпращаме послания към околните, но колко от нас се замислят за това? И доколко е нужно...
цитирайМай постът ти ми те позамисли ;)
Аналогично за себе си установих, че нямам нищо, освен една лятна рокля и един много официален тоалет в червената гама. Мога да го обясня с липсата на увереност в себе си през последните година-две.
цитирайАналогично за себе си установих, че нямам нищо, освен една лятна рокля и един много официален тоалет в червената гама. Мога да го обясня с липсата на увереност в себе си през последните година-две.
винаги ме водят настроенията, винаги.Дори,когато се касае до цвят или аксесоар.Защото, всъщност се обличам разностилово.Мога да бъда джинсово-спортна, което е и любимото ми облекло.В джинси се чувствам най-много аз.Има моменти обаче, когато ми е елегантно.Не само ,когато дрес кодът го изисква.Настроението винаги ме води.Важното е да усещам себе си.А когато се чувствам най-скапана обличам бяло.Защото това е любимият ми цвят.Сякаш търся някакъв баланс между светоусещане и светоотдаване.
цитирайБялото е най-специалният цвят и за мен.
Когато съм в бяло, сякаш няма нещо, което да не мога преодолея :)
И наистина ми любимия цвят. Почти до маниакалност, дори и за дребните неща - гребенът ми е бял, целият офис знае, че пиша с бял химикал, купувам си бяла запалка...
цитирайКогато съм в бяло, сякаш няма нещо, което да не мога преодолея :)
И наистина ми любимия цвят. Почти до маниакалност, дори и за дребните неща - гребенът ми е бял, целият офис знае, че пиша с бял химикал, купувам си бяла запалка...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450