Постинг
15.02.2008 22:51 -
Надежда, вяра и ... мечта
Тази вечер се замислих за надеждата.
Която не трябва да губим, която би трябвало да ни съпровожда. Но тя си отива в един момент. Става пусто, апатично. Дните посивяват, а нощите стават студени. И сякаш не вярваме, че ще имаме някога отново нея - надеждата. Загубваме вяра в себе си. Светът, нашия свят опустява.
А после един ден, може да не е непременно ден, но се събуждаме. От какво, кое ни кара отново да се чувстваме живи? За мен винаги е различно - понякога е точната дума на приятел, понякога усмивката на непознат, понякога протегната детска ръчичка или синьото на небето.
Милиони пъти съм минавала от едното състояние в другото. Помня едно детско филмче "Приказка без край". Там имаше едно блато на отчаянието. Главният герой затъваше в него, защото беше на път да предаде мечтите си...
Имаше и един фантастичен герой Фалкор, който беше олицетворение на доброто, на силата за постигане на мечтите. Бих казала и на вярата.
Не ме питайте в какво вярвам. Имам си дните, в които не вярвам на нищо, на никого. Имам си и другите дни, в които съм доверчива и добра. Знам, че с всички е така.
За какво мечтая ли? Тъпо е, но май единственото нещо, което мога да определя като мечта е да умра тихо и спокойно, без да съм в тежест на близките си.
Надеждите? Те са толкова много, но май основната е да продължавам да съм нужна и полезна на близките, приятелите, колегите. Да преодолея това чувство за самотност.
Лошото е, че не виждам надежда за последното...
А сега ми се слуша Ози...
59. За непоисканото добро - Сто въпроса ...
60. За негативните енергийни вмешателств...
61. За сродните души - Сто въпроса към Д...
60. За негативните енергийни вмешателств...
61. За сродните души - Сто въпроса към Д...
Не ми казвай, че основното е да си "нужен":) Не че бягам от отговорност и знам, че това е основата в социалната ни връзка с другите. Но най-много обичам, когато някой ми се зарадва, защото "не съм нужна":)) Защото украсявам битието, защото за някого го правя пълноценно без да съм направила нищо... от себе си. Само съм била "присъствие" или "отблясък":))
цитирайне виждам разликата.
цитирайПрава си, в някакъв друг смисъл:)
цитирайМай съм подвела в поста си.
Не се лъжете - мързеливичка съм ;)
Да съм нужна на някого - просто, защото ме има! А тогава... едва ли бих се въздържала без да поискам да дам повече от себе си. Мисля, че това е най-успешната тактика някой да се възползва от мен ;) И едва ли бих имала нещо против :)))
цитирайНе се лъжете - мързеливичка съм ;)
Да съм нужна на някого - просто, защото ме има! А тогава... едва ли бих се въздържала без да поискам да дам повече от себе си. Мисля, че това е най-успешната тактика някой да се възползва от мен ;) И едва ли бих имала нещо против :)))
Бъзик, бе! Не знам дали мога да те уподобя на сина си (малкия), но той е най-мързеливият човек, когото познавам. И въпреки това украсява битието ни. Нещо повече - учи ни да бъдем по-усърдни!
цитирайДа ви е жив и здрав!
Такива сме ние - умните хора - хахахха
цитирайТакива сме ние - умните хора - хахахха
Стъпка 1: Опората ти е в теб.
Стъпка 2: Другите намират опора в теб.
Стъпка 2 не може да бъде направена преди стъпка 1.
цитирайСтъпка 2: Другите намират опора в теб.
Стъпка 2 не може да бъде направена преди стъпка 1.
Дори в миговете, когато сме на дъното на безверието, надежда има, докато сме живи! :)
Надеждите умират, едва когато всички възможности са изчерпани, а това става в онзи последен миг, за който всички избягваме да мислим. И когато ни е най-безнадеждно - познато усещане, всъщност се страхуваме от този миг...
Приятни почивни дни ти желая! :))
цитирайНадеждите умират, едва когато всички възможности са изчерпани, а това става в онзи последен миг, за който всички избягваме да мислим. И когато ни е най-безнадеждно - познато усещане, всъщност се страхуваме от този миг...
Приятни почивни дни ти желая! :))
За съжаление винаги стъпка 1 е преди стъпка 2 :(.
Трябва ми онова: "точната дума на приятел, понякога усмивката на непознат, понякога протегната детска ръчичка или синьото на небето"
цитирайТрябва ми онова: "точната дума на приятел, понякога усмивката на непознат, понякога протегната детска ръчичка или синьото на небето"
Май трябва да родя друга мечта ;)
цитирайама хич не я обичам тази думичка, винаги ми е звучала като.....очакване за нещо наготово :)
Подай и ляв мигач за малко и смело напред с Вяра за ръчичката :)
цитирайПодай и ляв мигач за малко и смело напред с Вяра за ръчичката :)
И без полусъединители и освобождаване от скорост ;)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450