Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2008 16:54 - Самотата - нещо скърцащо банално
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3410 Коментари: 18 Гласове:
0

Последна промяна: 10.02.2008 17:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Бавно, бавно
се възвръща целостта ми.
Вкус. Обоняние. Осезание.
Любов към хората.
Вие, които разбирате 
от геометрия,
как се нарича
пространството, заградено
с четири равни стени?"
                                      Христиана Василева

image
Коментарът на rotazia в предния ми постинг ме провокира да пиша по тази станала почти банално-болезнена тема. За хората, които живеем днес. За тези от нас, които не спираме да се скитаме в нета, търсейки заместител на нещото, които ни липсва в истинското ни днес. Няма връзка дали имаме семейства, дали домовете ни са пълни с хора, дали трудно вместваме в графиците си неизбройните си приятели.
Не бих могла да кажа коя самота е по-самотна - на този, който е наистина физически сам или на другия, който има съпруг(а) или партньор, но пак е сам. Духовно сам. Само преди броени дни в разговор с един много добър приятел обсъждахме тази тема. Всеки търси по свой начин да запълни празнината в себе си. Независимо от характера си, всичките методи се оказват лъжовни и временни. Тогава той каза, че на нас, жените, ни е по-лесно. Защото можем да си го кажем направо - "липсват ми думите, погледите, докосванията". Мисля, че всеки би могъл да го каже. Идеалният вариант би бил да може да го каже. Преди всичко на себе си. Да не търси образи, които да го спасят от самотата. Като всяко усещане, тя трябва да бъде оставена да се изживее. Не да се убива. 
Все по-често не виждам по улиците усмихнати хора. Не, не казвам, че всички са самотни. Някои имат сигурно проблеми, неразрешими проблеми. Но си мисля, че за разрешаването им не могат да се опрат на никого.
Помня, преди години, присъствах на лекция по пластична анатомия. Изнасяше я един от корифеите в областта, един много възрастен човек, на който трудно се разбираше какво говори, но самото му присъствие създаваше магия. Няма да забравя какво каза тогава на младите художници - "Най-трудно се рисува самотния човек". Тогава се ужасих. Достатъчно много художници се бяха опитвали да ме рисуват (а с годините станаха още повече). И всички това казваха - ти си ужасно интересен и много труден модел...
Сигурно професорът е бил прав.
Спрях да говоря за самотата си, да се оплаквам от нея. По някакъв начин заживях с нея като с много добра приятелка. Понякога даже я обичам. Не ме натъжава, не ме обижда... Само по време на празници... нещо в стомаха ми продължава да поскърцва...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shelter - "Най-трудно се рисува самотния човек."Защото, ако застане пред теб, вече ще сте двама.
10.02.2008 19:02
Самотата не е усещане.То е като да извземеш, без да докосваш.Това, до него, другото, и натам, и встрани, и долу и ...ако можеш всичко. До времето сега. И после, да посегнеш към копчето за сън..., към което наричаш, към което и дори не знаеш, че наричаш...

Господи, моля! Нека още! Ме събуждат хора!!!
цитирай
2. radalia - :)
10.02.2008 19:07
Самотата - това са другите. Или липсата на всеки от тях поотделно.
Или карането на полусъединител. Докато сменяш...
цитирай
3. magity - :)
10.02.2008 20:44
"По-лошото от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого."
"ПО ДОБРЕ САМ ОТКОЛКОТО С КОГО ДА Е!!"

цитирай
4. radalia - :)
10.02.2008 20:47
Освен в онези други моменти, когато...
цитирай
5. piccola - силен анализ...
10.02.2008 21:15
човек се преоткрива, бидейки сред хора, но истински се опознава в самотата си...
цитирай
6. radalia - Да!
10.02.2008 21:24
Тя помага. Стига да не ни е страх от образа в... огледалото.
цитирай
7. olive - Красив постинг.
11.02.2008 07:49
И все пак, човек идва и си отива сам. Колкото и хора да има около нас, ако не се научим да живеем сами със себе си и да се чувстваме удобно в кожата си, усилията и времето не са си стрували.

Поздрави.

цитирай
8. radalia - Казвала съм го и друг път -
11.02.2008 08:13
просто трябва да се обичаме.
цитирай
9. deninosht - !:)
11.02.2008 08:45
коя самота е по-самотна
.........................................

!!!
цитирай
10. radalia - :)
11.02.2008 08:59
Харесва ми начина, по който грабваш една реплика и я изваждаш от контекста, а тя пак не губи значението си :)
цитирай
11. svetlan - Понякога самотата е привилегия. . . ...
11.02.2008 10:09
Понякога самотата е привилегия ... понякога ми се струва че, е болест ...
цитирай
12. chumi4ka - Има една реплика на г- жа Рузвелт ...
11.02.2008 11:11
Има една реплика на г- жа Рузвелт " По- добре сама, отколкото зле придружена." И аз силно вярвам в нея. Имало е много моменти, в които съм била с хора, единствено за да избягам от самотата си. Но постепенно се научих да живея с нея. А сега дори се наслаждавам на възможността да оставам насаме със себе си и да се преоткривам. И ако трябва да избирам, дори и на празниците ще предпочета да съм сама, отколкото самотна в едно семейство, което отдавна е спряло да бъде такова.
цитирай
13. rotazia - Всичко е въпрос на време, аз като ...
12.02.2008 15:51
Всичко е въпрос на време , аз като една самотница от 7-8 месеца /зелена още/ си обещах да се справя ...
Жизнерадостен ,светъл и гостоприемен човек съм , зодия овен , на който е много трудно да заиграе новата си роля...От всички женски слабости , най-обичам слабостта да съм силна ...
Надявам се , до сега да не съм мрънкала досадно,
като съм я споделяла с вас , но няма как да не призная , че сега ми е малко по-добре !
цитирай
14. radalia - svetlan,
12.02.2008 19:40
Точно! Двойнствено е това, което чувстваме. Понякога се радваме и искаме да сме сами, а друг път...
цитирай
15. radalia - chumi4ka,
12.02.2008 19:42
Така е - въпрос на компромиси. Разбира се, човек може да се опознае и оглеждайки се в очите на другите, но истински пътува към себе си само, когато е сам.
цитирай
16. radalia - rotazia,
12.02.2008 19:44
Пишеш, защото имаш нужда от това. Не бива да мислиш, че можеш да досадиш на някого - нали не си хванала никого за ръка и заставила да те чете. Пиши, пиши - така олеква - знам. А и се откриваме! :)
цитирай
17. rotazia - Да , така е , и се харесваме !
13.02.2008 12:12
Да , така е , и се харесваме !
цитирай
18. radalia - Ами да!
13.02.2008 12:16
Защо пък не?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2305602
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!