Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2008 21:17 - За времето
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1434 Коментари: 5 Гласове:
0



Мина една година от последния ми час - от последния път, когато застанах там - до бялата дъска, пред класа... Необичайно беше - учениците изпращаха своя учител. 
Мина година, а аз още не мога да го преодолея, да преодолея тях, да преодолея себе си. Сънувам спомени, мисля за тях, следя развитието им. Радвам се на успехите им, съветвам ги, когато се допитат до мен, вълнвам се с тревогите им... Не можах да се отделя. Колегите от училище казват, че нося онова състояние  на духа, за което думата "даскал" не е обидна... Сигурно. Не знам.
Едната част на истината е, че ми е тъжно. Чувствам се като тези стрелки, които сякаш губят своето значение, като не са на мястото си...

image

Другата част на истината е, че новата ми работа е достатъчно динамична, за да удовлетворява потребността ми от предизвикателства и успях така да се впиша във фирмата, че почти всичко да се завърта около мен - всяко нещо да е на точното си място, за да бъде цикълът дефиниран и подреден

image

Трябва. Много неща трябва. Но първото сред тях е да спра изтичането на времето за мен...

image

Това броене на понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък - ангажирано и отговорно към всички, но не и спрямо себе си. Събота и неделя - запълване на някакви празноти и нежелание, и апатия.

Closing time... и кой друг, ако не Коен ;)





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. avangardi - За времето, учителя и щастието Ради -
30.01.2008 08:13
Щастие

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

18 юли 2005

едно стихотворение, подарено от Недялко Йорданов на в-к “Автограф”
http://www.meridian27.com/Mer27/Vol3/p16.htm



цитирай
2. radalia - Това стихче
30.01.2008 08:21
на Н. Йорданов го чета за първи път. И, както се очакваше, много ми хареса :)
Благодаря ти!
цитирай
3. candysays - ...Времето изтича..
30.01.2008 12:03
неизбежно.

Просто трябва да живеем живота (си)- друго не остава ;)
цитирай
4. radalia - Или
30.01.2008 12:11
да живеем времето, старайеки се всяка минута да изживяна, а не просто минала ;)
цитирай
5. анонимен - знаеш ли,
03.02.2008 10:49
когато ги усещаш минутите,по този начин,всяка една от тях живяна а не просто минала,малко боли..но свикваш...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2345453
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!