Бих искала да изтрия вчерашния си постинг. Няма да го направя по приципни съображения ;).
Днес трябваше да се подстрижа. Имах запазен час от преди седмица. Отидох навреме. И разбрах, че фризьорката отсъствала цяла седмица. А така се бях настроила! Едва ли не броих оставащите часове и минути. Разбира се, че можех да отида и при друг, но държа на "моето" Стефи. И ще си чакам още до другата събота.
Скапа се уредбата, а звукът от рс-то минаваше през нея. Мисълта, че неизвестно време мога да прекарам без музиката си, ме накара да изровя от жилището на майка ми отдавна забравените мощни слушалки.
Мога да изброя още подобни факти. При това само от днешния ден. Неща, които ми се случваха и бяха достойни да ми скапят деня, но аз избирах нещо друго. И сега, метнала вечерята във фурната, сядам да почина и нахвърля малко мисли. Често, когато имам усещането, че светът под краката ми пропада, когато не мога да взема решение "дали... или дали...", когато ми е трудно да дишам и ... В такива моменти си задавам въпроса: "Колко дълго ще бъда мъртва?". Като имам предвид тази вечна перспектива, правя своя избор, а безпокойствата, страховете, съмненията дали мога да си го позволя и вината оставям за онези, които ще живеят вечно.
Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ми, но ако знам, че не съм в състояние да реша даден проблем и въпреки това избирам да бъда щастлива или най-малкото се отказвам да избера да се чувствам нещастна. Убедена съм, че така избягвам нещото наречено "нервно разстройство". Друг въпрос е, че такова нещо няма. Нервите не се разстройват, нещо повече - те не се и късат. Жизнените битки са, общо взето, еднакви за всекиго. Несъгласия, конфликти, компромиси, пари, старост, болести, смърт, природни бедствия, злополуки... неща,  които поставят затруднения пред всеки от нас. Предпочитам да разглеждам проблемите като мой естествен спътник. И въпреки това да успявам да бъда щастлива! 
Сетих се за Бърнард Шоу:
"В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги намери, си ги създава сам."


Всъщност... моля се да не губя тази увереност!

what you don't have you don't need it now
what you don't know- you can feel somehow :)
U2-Beautiful Day :)

Да го вярваме! Нещо повече да сме сигурни в това!

Тъгата на деня прелива направо в сърцето ми , задушава ме , но след малка разходка в блоговете и след тези твои размисли , имам надежда за днес...

Казват, че надеждата умирала...като й дойде реда. ;)
Но мисля, че не трябва да се предаваме, да отричаме усещанията си. Когато изживеем Нещото, обикновено то само си тръгва от нас. И слънцето ни се усмихва :)