Постинг
17.01.2008 22:25 -
Късно е
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1516 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2008 22:32
Прочетен: 1516 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 17.01.2008 22:32
Подозирах, че няма да ми се размине.
Продължавах да се опитвам да достигна предела.
Исках да разбера къде е точката, която не може да бъде премината.
Да достигна до линията, която не мога да премина.
Доказвах себе си на... себе си.
Изпробвах физическите си възможности.
Не се предавах, докато тялото не ме предаде.
Сега... не мога. Ще лежа и ще ме е страх от следващото пробождане. Ще се изправям бавно и ще си търпя болката от всяка крачка.
Единственото, за което съжалявам е, че причиних тревога на близките си. Не трябваше да го допускам.
Виновна съм. Преди години повярвах, че за всяка лоша мисъл по адрес на някого, всеки гняв е наказван в чисто физически смисъл. В момента, в който бях принудена да се върна 2 години назад, изпитах... злоба и отвращение към конкретен човек. Намерих разрешение на проблемите от тогава. На другия ден... извиках от неочаквана болка.
Съжалявам!
Срамувам се от себе си.
Продължавах да се опитвам да достигна предела.
Исках да разбера къде е точката, която не може да бъде премината.
Да достигна до линията, която не мога да премина.
Доказвах себе си на... себе си.
Изпробвах физическите си възможности.
Не се предавах, докато тялото не ме предаде.
Сега... не мога. Ще лежа и ще ме е страх от следващото пробождане. Ще се изправям бавно и ще си търпя болката от всяка крачка.
Единственото, за което съжалявам е, че причиних тревога на близките си. Не трябваше да го допускам.
Виновна съм. Преди години повярвах, че за всяка лоша мисъл по адрес на някого, всеки гняв е наказван в чисто физически смисъл. В момента, в който бях принудена да се върна 2 години назад, изпитах... злоба и отвращение към конкретен човек. Намерих разрешение на проблемите от тогава. На другия ден... извиках от неочаквана болка.
Съжалявам!
Срамувам се от себе си.
Няма божие наказание, докато няма малки дяволчета в нашите вечно търсещи главици...Като родим дяволчетата, сами си измисляме и господа...
А всъщност - признай си... Трябва ли да се срамуваш от себе си за това, което направи и от което наистина те боли кръстчето? Или по-скоро то е цената на радостта господ да се роди преди дяволчетата :). Не се срамувай - просто знай, от кое те боли.
цитирайА всъщност - признай си... Трябва ли да се срамуваш от себе си за това, което направи и от което наистина те боли кръстчето? Или по-скоро то е цената на радостта господ да се роди преди дяволчетата :). Не се срамувай - просто знай, от кое те боли.
ако всеки болен си мислеsheсе че е заради неплатени дългове, светът ще е психиатрична болница и ние малки феи без име и смисъл ....
болката те връща често към първичното и след нея,ай след нея....всичко е песен ,шастие, усмивка и се ценят нещата... аx само как се ценят ....
Между другото твоиa приятел Леонард, щял да прави турне по Европата това лiaто след 15 години без да ни пее ще пее само за теб ...това си цял подарък :)
цитирайболката те връща често към първичното и след нея,ай след нея....всичко е песен ,шастие, усмивка и се ценят нещата... аx само как се ценят ....
Между другото твоиa приятел Леонард, щял да прави турне по Европата това лiaто след 15 години без да ни пее ще пее само за теб ...това си цял подарък :)
ли е от грях?!...
Едва ли!
Пожелавам спокойствие и бързо оздравяване!:)))
цитирайЕдва ли!
Пожелавам спокойствие и бързо оздравяване!:)))
Ти можеш да заповядаш на тялото.
Можеш го.
цитирайМожеш го.
Всяка болест на тялото е болест на духа... Това, че отпечатваме астрално мислите и проектираме болките и страданията си на Принципа на бумеранга си е аксиомна Космическа Истина.
Усмивка. Топлопрегръщаща.
цитирайУсмивка. Топлопрегръщаща.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450