Е, добре - бяло е.
Във всеки уважаващ себе си двор има поне един снежен човек.
Върнах се в детството...
Тогава едно от нещата, които ми причиняваха истинска скръб бе гледката от разтопяващ се снежен човек. Дали това е начин да се научи детето, че рано или късно обичаните хора си отиват?

И понеже имам 1000 неща за правене, а съм достатъчно демобилизирана, реших да направя хиляда и първото. Нещо щуро, което ми хрумна. Излязох навън и направих три снежни топчици. Влязох и ги украсих с подръчни неща...



И го прибрах във фризера. За да оцелее. И да ме усмихва :)

  

Подарявам го на двама обичани именика! С пожелание да могат да съхраняват... най-вече себе си!

"... I"m your iceman, baby, call me Al, if you please
I"m your iceman, baby, I"m so hot I"ll probably freeze
I"m gonna whip up a twister, turn tornados to a breeze..."

много е готин, прилича малко на пингвинче. а на имениците- ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ!

Много е симпатичен, но гледа малко тъжно. Във фризера е тъмно, няма ги врабчетата, които кацат винаги наоколо и разговарят с него... Всъщност, не правим ли всичко за себе си, а после искаме и да запазим направеното, заради някой друг... Все пак е изненадващо и весело да видиш този смешен сняг да те усмихва всеки път от фризера!
А именниците - поздравявам ги и аз!

Можеш да го запазиш до лятото...за да го види и усети...дори за миг!Не му давай да се разхожда обаче много много!:)))

Поздрав за именниците!

палави и обичливи племенниците. Да им е живо името и те с него!
Щастливи са, че имат леля като теб!

откачам от време на време...

Но пък наистина ми е усмихнато, като отворя...

Ама племенниците ми - да са живи и здрави наистина, но нямат имен ден днес. Никой от тях.

Много сладък твоят Данчо бе.....напомни ми приказката за снежното момиче или нещо подобно, дето със пролета се разтопила. но пак до тогава обичала с цялото си сърце... :)

Вече и име се имаме ;)

Или за Арлекино и куклата Мели ;) :(

Страхотна идея - снежен човек във фризера.

Не е име!:)
Да са живи и здрави имениците!:)
Весел празник!:)))