Странно ми е. 
Напрегнато.
А няма причина.
Като пред раждане.
Като усещане за нещо, което не съм направила, а е трябвало.
Като очакване.
Обикновено в такива вечери знам, че е виновна Луната. Пред новолуние е...



Или обреченост...





Плахите стъпки, изпомачканите чаршафи
и кучетата на безсънието
цяла нощ дращят по външната врата, смалява се, изтъняват костите, изсъхва
непожелаваното тяло,
камък в утробата,
върху езика,
изпълзяват голи охлюви изпод камъните
и по лигавите им следи се прокрадва самотата,
опипом като слепец се движиш напред-назад,
от единия до другия край
на пресъхналото желание,
по блажните коридори на къщата
избуява зеленикав мухъл
като очите й, като плача, чия е къщата
и кой е този град, и кой ще те утеши
в увисналия на парапета следобед,
жената ли
с напуканите устни,
и разранено зърно на лявата гръд
или желанието да я приласкаеш
и да възвърнеш свободата си.

                                                                                      Аксиния Михайлова

Важното е да знаем името на виновника от там нататък всичко е много по-лесно

;)

Как ти хрумна такова потресаващо и много вълноващо нещо? Е това наистина е оригинално! Браво!!!!

Беше (и е) ... в мен.

Чудя се защо сме така еднакво отдадени на чувството самота , та толкова красиво я рисуваме и с толкова'' любов''си я споделяме ! И аз като теб съм в едно перманентно напрежение в духа ми , в тялото ми , балона в мен всеки миг ще се пука , Боже мили, и се радваме , че сме жени !