Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2007 13:32 - Носталгия
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1551 Коментари: 6 Гласове:
0



Благославявам БТК. Оказва се, че единствено абсурдно стечение на обстоятелствата би довело интернет до личното ми рс преди Коледа! Вярно е, че живея на село. Буквално. Макар, че единствено референдум сред жителите да е запазило това статукво. Амбициите към местността са огромни. Далеч не като комуникациите. Но това е друга тема. Преди време бях попаднала на един постинг в руското блогово пространство на тема носталгия. Към отминалото време. Времето на социализЪма. Така го наричаше Първият. Разговорът ни тази вечер на чашка вино отново ме доведе до онези размисли. Какво помня с онова топло чувство, което съдържа в себе си и известна степен на носталгия. Защото, колкото и да съм наясно с извратеността на системата за промиване на мозъци, с приликата й на един известен роман на Оруел, все пак дълбоко в себе си, има и нещо, което си спомням с усмивка на лице. Първото. Може би най-детското. Баба ми работеше в сладкарница. Обожавах онази чешма, от която течеше боза. Толкова много съжалявах, че ръстът ми никак не стигаше сама да пусна кранчето. По-късно, когато вече заставах от другата страна на щанда разбрах, че бозата струваше 3ст., 4ст, 6ст. ..., а срещу 12ст. получавах количество, което не можех да изпия. Добавяйки тригуна или тулумбички към него, беше цял пир, от който се чувствах заситена за месец напред. Имах даже любими лакомства според града, в който се намирах. За Варна това бях негърчетата, за Велико Търново – анджелите, а Пловдив помня с пържените картофки, които продаваха пред кино ... хъх Балкан май беше. Там имаше и една сладкарница, в която правеха някакви невероятни сметанови торти, отгоре с желатин, през който прозираха парченца плод. Научих се да правя такива торти. И съответно ми омръзнаха. Имах връзки с аптечно предприятие и нямах проблеми със снабдяването с желатин. Омагьосвах всеки с кулинарните си умения, нищо че единственото, в което ме биваше бяха сладкишите. Второто. Не съм гладна. Но пак ме избива на тема ядене. Тренирах волейбол. С течение на времето тренировките ми се сгъстяваха. Докато стигнаха шест пъти седмично, а преди състезание ни освобождаваха и от училище. А как се изгладняваше по време на тренировка... Няма нищо по-вълшебно от горещ варен геврек. Със зачервена хрупкава коричка. И за десерт – дъвка Идеал. И до днес имам в чантата си пакетче дъвки.( Но така и не мога да търпя звука от джвакането.) Да спирам с яденето. Мразех манифестациите. Като организация. Но пък нямаше нищо по-вълнуващо да се чупиш от тях. Отиваш на сборния пункт, виждат те и ... дим да те няма. Поне преди началото. Спомням си веднъж как точно на 20 метра от трибуната успях да застана на мястото си – до знаменосеца. Бях свикнала с мисълта, че съм вечната асистентка на училищното знаме. Щях да бъда и на университетското, но забременях ;). Колкото и да мразех манифестациите, обожавах Прегледите на строевата подготовка и маршовата песен. Може би обяснението е някъде в чувството ми за ред. Или ми се иска да е така... Третото. Бяха празниците на ТНТМ. Абревиатурата означава Техническо и научно творчество на младежта. Сигурно от онова време ми е останало умението за боравене с разни инструменти.;) Някакви смътни спомени имам, че писахме реферат за разделното събиране на отпадъци и нуждата от това. Разбира се, че ни се присмяха и доказаха колко нецелесъобразно е това – като се започне от начина на сортиране и се стигне до начина на събиране и обработка. Не разбирах от икономика. Постингът започна да става дълъг. Но лагерите и (по-късно) бригадите. Това си е просто нова тема. Спомням си, че на една от бригадите бях изкарала някакви прилични пари. До толкова, че купих костюм на майка ми. Това лято тя пак сложи полата. Отново е актуална ;). Друга моя покупка беше 12 чинии. Абсолютно здрави до днес. За пореден път тези дни се наложи да спретна мое ново домакинство. По никакъв начин тези чинии не желая да напуснат майчиния дом. Докато тя е жива! Темата се оказа много по-обширна. Ще спра до тук. Може би ще я продължим заедно?

image



И една песен от тогава :)



Тагове:   носталгия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - много мила тема
20.12.2007 15:09
ради и много мили спомени .направи повече постове :)
цитирай
2. kardamom - и при мен има ..
20.12.2007 15:38
някаква носталгия по онова време..
по празниците на ТНТМ.. на 12 април!!!
и аз ходех в разни кръжоци дето ме научиха на много неща.. от приготвяне на сладкиши.. ръкоделие.. икебана.. и какво ли още не..
Понякога ми попадат книги от домашната библиотека.. надписани за награда от Ръководството на училището...
Спомням си и лагерите.. страхотно беше.. с всички вечери на таланта и спортни състезания.
Спомням си Петият и Шестият фестивал за народно творчество.. на които бях лауреат...
Колко много неща...
А също, че билетчето за градският транспорт беше 6 ст.. а киното по 20 ст. а билетът до Пловдив беше 60 ст.. а сега е 3 лв.
и че с 5 лева можеше да се изкара една седмица в квартирата в Пловдив.. а сега...
А като заговори за чинии.. спомням си как мама веднъж донесе от корекома 12 чинии от медно жълтокафяво стъкло.. а ние със сестра ми чакахме шоколад.. и бяхме много разочаровани.. но сестра ми все още сервира в тези чинии..
Поздрави за това, че повдигна темата!
Усмивки и прегръдки от мен и Весели празници в новият дом!
Поздрави
цитирай
3. annanik - Ради, благодаря ти, за спомените, ...
21.12.2007 11:52
Ради, благодаря ти, за спомените, твоите и моите, които извади на бял свят :)

А можеш ли да дадеш линк за този руски постинг?
цитирай
4. sensation - ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВАТА 2008 ГОДИНА!
23.12.2007 09:12
Искрящото шампанско е налято,
и чува се кристален звън.
Елхата блеснала кат злато,
че празник е навред навън.
Сълзи в очите заблестели
сияйно греят с топлина,
измина старата година
дошла е новата сега.
С надежда нова да ни сгрява
и пак любов да ни дарява,
и здраве да не ни забравя,
и радост и късмет да носи
успехи в новата година
и догодина до амина!
цитирай
5. mimoza92 - благодаря :)
24.12.2007 18:39
Хубавото на спомените е ,че като мине време у нас се запазват повече добрите представи и а неприятните,спомени избеляват ...
Весели празници на всички.
цитирай
6. radalia - annanik, макар и със закъснение...
29.12.2007 00:51
http://ziza.ru/2007/11/28/nostalgija_78_foto.html
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043802
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!