Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2007 13:45 - Бившите
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2056 Коментари: 12 Гласове:
0






Преди време бях писала постинг с такова заглавие, като визирах бившите роднини. Как се отнасяме с тях, запазваме ли отношенията си след разтрогването на това, което ни е свързвало. Дали нашата дума „зълва” е по-вярна от английския й еквивалент „сестра по право”. В последния си постинг споменах бившия съпруг. Отдавна ми се иска да напиша нещо повече за него. Съзнавам, че е адски трудно да опиша отношението си, защото имам причини, поради които всичко написано би прозвучало, изпълнено с мрачни емоции, близки до омразата, т.е. има си дозата, довела до развод. Мога да пиша за него и по такъв начин, в който всеки би си помислил – тази е още влюбена. Уверявам ви – не е нито едната, нито другата крайност. Както обикновено, истината е някъде по средата.

Факт е, че той не може да ми прости и да се примири с факта, че се разведохме. Защото целият развод – от вземането на решението, до излизането това на съда, го направих аз и само аз. Той беше надалеко от нас. Няколко години преди това замина – първо за родния си град, а година по-късно за Лондон. Давах си сметка, че не съм нито като омъжените омъжена, нито като несемейните несемейна. Синът ми растеше без баща. Лично аз не обръщах внимание на приятелските подмятания, че сексуалният ми и емоционален живот са сведени до монашески. Бях негова. Дори когато взех решението за развод, нямаше друг мъж в живота ми. Разведох се, защото не виждах смисъл в такъв брак. Изчаках да минат вълненията около кандидатстването на сина след седми клас и обявих на всички. Първо на детето, в писмо - на баща му, а след това и на останалите. Нямаше такова нещо, което би променило нещата. На останалите оставих единствения избор да го приемат.

Той не можа. Тези дни е във Варна. Със сина спят на хотел, в събота заминават заедно за Лондон. Няма да се срещнем. Обидно ми е. Както при всеки затворен телефон, когато аз вдигах слушалката, както и оня абсурден разговор „на Вие” в Skype, когато ме пита как преценявам подготовката на сина за кандидатстудентския изпит.

Мисля си, че има и други начини за общуване между родители. Упреквам се за взетото решение преди години. Не заради друго – осъзнавам, че сигурно можех да намеря друг подход. Ще си нося вината. Но знам, че и сега бих си тръгнала по същия начин – имам търпение, но когато то свърши, обявявам ясно и си тръгвам. Безспорно гризейки самообвиненията си, разкъсвайки чувствата си, но без да се върна крачка назад, дори и без да се обърна. Защото там някъде, в ъгълчето на окото ми нещо блести...



Set the Controls for the Heart of the Sun




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - ради
19.12.2007 14:29
сигурна съм че си взела правилното решение. а избборът не е бил само твой за всичко което се е случило . защото един брак се гради от двама . и когато едно място е празно дори и каруцата върви на една страна а накрая се обръща...
не тъгувай ...
цитирай
2. dadide - *
19.12.2007 14:48
Няма абсолютна истина и както сама си го написала - Тя е някъде по средата.
Като самите нас - миналото е зад гърба ни, бъдещето - пред погледа ни, а ние сме по средата.
:)
цитирай
3. radalia - sowhat,
19.12.2007 17:06
Сигурно си права. Усещането, че не съм направила всичко възможно не можа да избледнее през всичките тези години...
Не тъгувам. По-скоро чувствам нещо като ... личен провал, с който съм се примирила.
цитирай
4. radalia - dadide,
19.12.2007 17:07
Така е - и няма смисъл да се връщаме, както и да избързваме.
цитирай
5. selensia - от гледната точка
19.12.2007 18:19
на дете на разведени родители ще кажа, че понякога е по-добре разведени...
цитирай
6. melsun - Ради...
19.12.2007 21:58
Всъщност колко време сте живели омъжено разделени?Не че след тези години има някакво значение,но и аз смятам,че в един брак са нужни двама...един до друг...Мисля,че си взела правилно решение и не би трябвало да се укоряваш...Щом тогава така си решила,значи това е било най-доброто в случая...
цитирай
7. radalia - Сигурно.
20.12.2007 16:21
Изкарахме около 3 години и половина в омъжено-несемейно състояние.
цитирай
8. rotazia - Mила, за какво се упрекваш, та ти ми ...
26.12.2007 15:52
Mила, за какво се упрекваш, та ти ми звучиш така решително , както и си го направила, жалкото е ,че е нямало друг човек до тебе . Надявам се ,че вече има , защото монашеския живот е много нездравословен . Искам да ти кажа ,че стотици псевдосемейства живеят години наред с ''мойте, твойте''пари, без никакъв секс за пред хората,децата ,зълвите,родителите ,а това е още по- голям кошмар .Лошото е ,че детето ти е приласкано от идеята Лондон и баща му е с едни гърди пред тебе, но по-добре е с живи родители ,макар и разведени -бъди щастлива !
цитирай
9. radalia - :)
27.12.2007 16:09
Не мога да се съглася с последното изречение. Грижата за едно дете далеч не е състезание, в което двамата родители се надпреварват за нещо си, да кажем благодарност, привързаност и т.нат. А и синът ми не е вече дете, за да се поблазни от лъскавата опаковка. Бих била щастлива, ако той намери свое местенце там. Така, че не виждам нищо лошо да бъде приласкан от идеята Лондон.
цитирай
10. rotazia - Децата правят своя избор, който не ...
27.12.2007 18:05
Децата правят своя избор ,който не винаги се харесва и на двамата родители , но по - важното е да е добре за детето, нали , мила, бъди здрава !
цитирай
11. radalia - Безспорно!
27.12.2007 18:26
Но това е съвсем друга тема.
В случая просто синът гостува на баща си.
Аз се радвам, че това най-после стана реалност! :)))
цитирай
12. rotazia - Обичам всички да са доволни, макар, ...
29.12.2007 11:15
Обичам всички да са доволни ,макар ,че е почти невъзможно , децата са прелетни птици , а гнездото е щастливо,когато е топло !
Една майка пожелава на друга майка същото,което иска за себе си - по-често топло гнездо !
Честита Коледа !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043437
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!