Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2007 20:12 - Хулиганка!
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4126 Коментари: 14 Гласове:
0



Днес е един особен ден.
Поне за мен.
Върви ми да се карам. Още сутринта размених едни "любезни" реплики с един господин. Тези, които ме чакаха в колата малко бяха учудени на тона, който държа, но след като ги светнах точно какво става, реагираха по своему беснеещо.  Но тази случка беше направо усмивка в сравнение със следващата. 
Нали помните, че ви предизвиках на канадска?
Дали трябва да си публикувам снимка отново, за да знаят всички знайни и незнайни, че трябва да се замислят преди да решат, че искат да си имат работа с мен. Защото колкото и да съм тихичка и спокойна, понякога съм и малко опасна.
Вдигнах кръвното и скъсих животеца на един човек. Ще ви разкажа...
Прибирам се от някъде си. Вървя по тротоара. Идва момент, в който трябва да пресека. Обръщам се, за да огледам улицата. Идва някаква кола зад гърба ми. На два метра е от мен, не дава мигач, че ще завива надясно и аз си слизам от закътаното и безопасно тротоарче. Виждам, не - по-скоро усещам, че возилото се приближава до мен - простакът явно завива. Веднага се местя максимално надясно, защото нито напред, нито назад е правилното движение в такава ситуация. Чувам спирачки и усещам докосване. Буквално докосване. Отдъхнахте ли? Жива и здрава съм, без драскотина! 
Обаче има продължение.
Вратата се отваря, Господинът излиза и се опитва да ми се скара - "Къде вървиш ма, патко?" ?!?! Това отправено към мен??? Този дали е наясно какво го чака? С най-спокоен тон му отговарям, че си ходя по улицата. И с най-невинния тон го питам дали е чувал за десен мигач. Е, явно тук прекалих. Сигурно с тона. Защото Господинът ме удари. По рамото. С юмрук.
Не можа да разбере как кракът ми се озова не там, където е очаквал. Защото в следващия миг се държеше с двете ръце. Аз пък не можах да разбера кога торбата от дясната ми ръка се прехвърли в лявата, което я направи свободна за един шамар.  Факт е, че половин час след случката дланта ми още гореше. Сигурно заради поздравите, които трябваше да отнеса на всичките си женски роднини. Защото Господинът тегли едни каруцарски, качи се в колата и потегли. Бях вече на отсрещния тротоар :)))




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Е хайде да съм първи!
24.11.2007 20:29
Поздравления, както казах преди малко! Вече ще пресичам така...и много ще внимавам за мигача! Защото...хммм...да не ти припали ръчицата!
цитирай
2. svoboda64 - Мда...
24.11.2007 20:31
Спазването на правилата не е правило в Bg:))
Усмихната вечер... след "спасението" и погрома по "мъжкото" достойнство на Г-на:))
цитирай
3. radalia - хахахха,
24.11.2007 20:32
Ти най-много внимавай, защото често си ми на едно бюро разстояние. ;)
(Понеже знам кой е анонмния...)
цитирай
4. radalia - svoboda64,
24.11.2007 20:44
Дори да оставим правилата, все пак не съм КАТ, не може по този начин! Възмутена съм. "Патка", посягане... Хубаво, аз съм силен човек. Но ако бях някоя плаха женица...
Идва ми да псувам, по дяволите!
цитирай
5. svoboda64 - Ради,
24.11.2007 22:41
Ние всички сме тези, които могат и трябва да настояват да се спазват правилата:)) Добре си се справила, макар и малко hard:)) Просто "плахостта" на пътя не върви... А с псуване не става: само с действие. За Г-на хич не ми е жал: всеки си намира Майстора...
цитирай
6. radalia - svoboda64,
24.11.2007 22:59
Жал не. Яд ме е, че на агресията няма друг начин да се противостои, освен с още по-голяма.
цитирай
7. svoboda64 - Ради,
25.11.2007 10:46
За съжаление това е физичен закон, на който всички сме подвластни: на всяка сила има равна по големина и противоположна по посока "анти"-сила.

Лично аз се опитвам да овладея прехвърлянето на физическата сила (енергия) в психична, като основната идея е да се предотврати агресивното действие на ниво намерение. За съжаление, това не може да се прилага към пътното движение: освен шофьора там съществува и голямата инерционна сила на "мъртвата" материя - колата.

За мен това е най-жестоката всекидневна война, за която не е виновен/отговорен никой друг, освен лошото ни възпитание...

Пожелавам ти приятна неделя, въпреки нерадостните констатации.
Поздрави и :))
цитирай
8. radalia - И да, и не.
25.11.2007 11:02
Колата няма значение. Човекът караше бавно, натисна спирачката, на всеки може да се случи да забрави да даде мигач. Не ми пречеше да изчакам да отмине кръстовището, за да се уверя в намеренията му. Кварталът е тих и това беше единствената движеща се кола по това време наоколо. До някъде съм виновна, че не се погрижих за собствената си безопасност.

Но това, което последва... Просташки израз, физическо посягане... Не помня някой да се е отнасял така с мен. Обикновено парирам нещата на психическо ниво още. Снощи просто ми дойде в повече. Мисля, че нямах възможност за друга реакция.
цитирай
9. svoboda64 - Ради,
25.11.2007 11:49
Изчетох отново постинга ти. И трябва да споделя, че нещо ме "жегна":

"Виждам, не - по-скоро усещам, че возилото се приближава до мен - ПРОСТАКЪТ явно завива." (извини ме, но нямам друг начин да подчертая).

В момента, в който си формулирала това съждение, ти вече си била на агресивна вълна. Последвалото е просто ескалация на "взаимните ви обвинения". А това е отказ да се вникне в ситуацията в момента на разразяването й. Post-factum е лесно да се правят анализи. Проблемът е в мълнеоносно осъзнаване на всички фактори и предприемане на адекватно действие спрямо наличното. Защото едно е да бъдеш "чукната" от някого по рамото (както си го описала) и да намериш сили да отговориш с вербално париране на "патко", а съвсем друго е последвалата ти реакция.

За мен, ти си изляла върху този господин гнева си за нещо, което не той "лично" ти е сторил: системното мачкане, подценяване, низвергване в битието ти на жена, пешеходец, гражданин/гражданка... Била си хвърлена от самата себе си в "кладенеца на отчаянието", от който можеш да се изстреляш само с "взривно действие".

Извини ме за дългото разсъждение. Но напоследък ми се налага да го правя толкова често и с повече думи за други хора в обкръжението ми, че най-накрая и аз май имам необходимостта да го "излея гласно":))

С разбиране за трудността на ситуацията, в която се намираме всекидневно.
С обич
цитирай
10. radalia - И си права, и не си.
25.11.2007 12:02
Просто не позволявам да бъда мачкана. Така, че нямаше нищо натрупано в мен. Реакцията ми беше първо спокоен тон срещу "патка", а след това на удара с удар.
От друга страна омръзна ми да мисля какво мислят всички, да гадая техните реакции, да изчаквам техните решения. Негодувам срещу това, че става все повече даденост да не си вършим своята част от дадена работа в определения срок. Разбира се, това са неща, за които въобще не се сетих снощи. Разни опити за анализ...
И нещо друго - не се чувствах отчаяна. Бях аз. Тази, която се отстоява.
цитирай
11. svoboda64 - Ради,
25.11.2007 12:15
Отговаряш ми типично по рачешки (ако ми позволиш закачката:))
Естествено, всяка монета има две страни... само че аз се опитах да мина по околния й периметър, if you see what I mean:))

А за сроковете на работни или психическо-физически реакции, имам много дълго обяснение: просто има хора, които се пазят повече от други... следователно си дават по-малко зор. Но има и такива, които от много зор се затормозват и не могат да предадат своята част от работата в срок:))

Така че споко:) Всички растем по малко, всеки ден, колкото ни е дадено.

Отстояването на себе си днес, в нашата действителност често е на границата на отчаянието. Ти сама го казваш: омръзна ми да се "съобразявам" с другите (да мисля какво мислят, да гадая реакции, да изчаквам решенията им). Няма друг начин: иначе трябва да наложим своите върху другите или да се оставим на същото. Най-трудно е да се достигне до "демократичния" консенсус - губи се много време и изисква търпение. Повечето хора не притежават, а като че ли и не искат да култивират тези качества:))
цитирай
12. melsun - :)))
25.11.2007 17:03
Много добре си му отговорила...Аааа,простакът му с простак...Като са в кола и на пътя си мислят,че са господари на света,а репликата му и това,че си е позволил да те удари е супер просташко!
Ради,защо не дойдеш малко да ги превъзпиташ и тук?Явно си трябва яка ръка...и крак:))))Има нужда!:)Някой да не ме обвини в подстрекателство сега!Говорим си...
цитирай
13. svetlan - Браво, браво, браво, браво! Вече си ...
26.11.2007 16:16
Браво, браво, браво, браво! Вече си мойта любима героиня! хихи само като си представя ... Поклон до земята за хулиганката
цитирай
14. radalia - Хехеххе
26.11.2007 21:50
Любима героиня ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043461
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!