Deja Vu с тази разлика, че изобщо не бях отличник и с право са ми задавали въпроси относно образованието. :)))

Разбирам тогава мама ти ;)

Обаче... как да е дежа ву? Аз говоря за майка-дъщеря...

Раждат майките в кръв
И за цял живот ни завързват
Със жива верига от плът,
Отглеждат ни в клетки.
Живеем и дъвчем късове,
Откъснати кървящи гърди,
Които провесват над люлките
нашите майки.
По цялото тяло имаме кръв.
Кръв, която не ни се иска да виждаме.
И пускаме кръв на околните.
Някой ден вече няма да има кръв
И ще бъдем свободни.

Просто ... безмълвна съм.
Като майка, като дъщеря.
В този ред.

разбрах за какво говориш. Имам предвид, че буквално същите реплики се ползваха и вкъщи и много от нещата в моята майка ги виждах и у себе си и винаги съм се стремял да ги променя. :)))
Винаги са ми казвали, че приличам на нея. :)))

Аз съм застрахована от такава прилика. Поне физическа. Всички около мен - майка, баба, син, сестра, зет, племеник, племеничка, дори кучето и котката са със светли очи! А моите...

Разбира се, майките ни имат и много положителни качества :) Нека тях да развиваме. А лошотиите просто да са си нашите. Така по-лесно можем да си ги приемем! :)

мойте си лошотийки са ми предостатъчни, че да требе и нечии други да храня. Иначе нямах предвид физическата прилика, като казах че на нея приличам. Което си е верно си е верно, имат и много добри страни и много ще се радвам, ако поне малко от тях съм наследил. :)))

Да бъдем себе си!

Амин ! :)

Кво амин?

Да бъде, да живее! :)))))

то точно това означава, затова всички молитви завършват с него. :)))

Прозвуча ми... срам ме е да си призная... като заупокойна молитва.
Може би, защото малко шапката ми е накриво тези дни ;)

само не споменавай шевната машина, иначе ще организирам една "блог"-експедиция до Варна. ;)))

На дневен ред е отвертката ;)
Сглобявам мебели през свободното време :)

то на тебе човек да не ти даде инструменти. ;)))
Лека и нежа Ради. :)))

И поводи за усмивки утре!
На всички!

да ти се връщат усмивките и добрините стократно. :)))

А не мислиш ли, че майките, а и бащите, са ни дадени точно за това: не да ги повтаряме, не да ги поправяме, а да бъдем себе си:)) Това може да стане само, ако насреща си имаме твърди и "лоши" характери:)) Педагогиката е "скапано" нещо, но никой не е минал без нея на този свят.

Поздрави за постинга!

за този ти пост, докато почти крещях из улиците на майка ми по телефона, на някакви си 2500 км,никога не знам на колко точно сам " стани и излез от там" и после докато и уреждах среща с лекуващия лекар, защото собствената и сестра и вдигна кръвнотона 220-160 и аз тръпнеща повтарях, моля те Господи не днес,само не днес....

А иначе и тя независимо от това че бях отличничка все питаше " изпитаха ли те днес" всеки ден, всеки.....издивявах..и само за една или две четворки ме наказаха, и после "детето", тоест брат ми никога не го попита, щото той като имаше четворка се хвалеше на целия квартал....Един ден попитах, " защо мен не спираше да питаш а за него ти е все едно??" " защото се гордеех с теб , а той си е умен , ама много го мързи..все още сме май така....
И после дъщериата на най-добрата приятелка на майка ми...какво ще кажеш? перфектната дъщеря ,модела, тази дето във всичко беше различна ,ама малееееее....как да я обичам след това, колежка ми е, идва ми на гости, напихме се, оказа се че и аз съм била " перфектната дъщеря на най-добрата приятелка"...да доживееш неща да видиш....

егаси денят, егаси коментара..

Ааа и майка ми почти е генетичен инженер, всяко качество или дефект си имат свои точен предшественик в рода, ревматизмама на брат ти е от баба ти, ганглиомите ти са от майката на баба ти, очите ти са от прабабати и от нея си носиш телесната структюра, it.н само дето физически не си приличаме и духовно от години, ама опитай се да говориш с нас по телефона.....един и сащ глас,абсолитно, лек, напевен, с интонациите, с паузите,......имам милион анектода, от това в 3 сутринта, звъни и " Лиубима не спиш ли? и ......разказче...отговора е " абе май искаше да говориш с дъщеря ми, ама нея вече я няма тук ....
Добре че ги има Лия, добре че още ги има, даже само заради адреналина....добре че ги има.

Просто си щастлива, че имаш с кого да се съизмерваш ТУК И СЕГА:)) Някой, който ще ти "ПОСЕГНЕ", но не със злоба и не за да те използва:)) Ще те съпоставя с брат ти, но никога няма да бъдш истински съпоставена (защото и двамата сте ЕДИНСТВЕНИ:))

Простичко казано, това са семейните "мъки", но без тях всички бихме били "изроди" - справка http://scintilla.blog.bg/viewpost.php?id=135133.

Така че: нека не се оплакваме, че имаме семейства. Да им благодарим: днес имаме и повод - Денят на (християнското) семейство.

Поздрави на всички Ви!

Елски, абсолютно познато ми е всичко това, което описваш. Дори и за дъщерята на приятелката :))

Свобода, нямам нужда от специален ден, за да изкажа признателност. Дори церемониалността ме дразни. Прилича ми на лицемерие. По подобен начин се чувствам и на Сирни заговезни. Благодарност, прошка... това са неща, които са в ежедневието. И ако ги няма там едва ли някакъв ден би имал значение...