Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2007 21:38 - Майка ми - част от моя път
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6712 Коментари: 21 Гласове:
0






Франк Синатра и неговия "Моя път"...
Преди време бях започнала да разказвам за моя. И толкова за самия път, а за мислите, които съпровождат крачките ми, камъчетата, в който се спъвам, които прескачам или заобикалям. За онази светлина, която не можах да изгубя и тогава, когато беше най-тъмно. Сетих се за нещо прочетено преди време - не е вярно, че скоростта на светлината е най-висока. Навсякъде, където тя стигне се оказва, че тъмнината е вече там.
Вчера така се стекоха разни обстоятелства, че отново се размислих над себе си. С един куп анализи и ретроспекции. Някой беше казал, че като се жениш, трябва да видиш майката на бъдещата си съпруга. За да разбереш в какво ще се превърне най-прекрасната жена на Земята след време. Ако това е правило, аз съм изключението му. За мен повече важи една друга максима. Майката и забравя, и прощава. Сестрата прощава, но не забравя. Съпругата забравя, но не прощава. Дъщерята нито забравя, нито прощава. Животът ми така се стече, че съм (била) и четирите. 
Майка ми беше и е един много точен пример за това, което не искам да бъда. Не ме разбирайте погрешно - тя е много силен и добър човек. Има много неща, за които й се възхищавам. Но винаги, още от малка, съм си давала сметка в какво не искам да приличам на нея. 
Първото. Когато се прибирах от училище, първият въпрос беше: "Изпитваха ли те?". Още ми се обръща всичко. Само при мисълта за него. Бях отлична ученичка, не създавах проблеми с образованието си и цялото ми същество негодуваше на това, че се отдаваше първостепенна важност на това дали са ме изпитвали. Резултатът - синът ми завърши училище, а аз нито един път не го посрещнах с този въпрос. Даже изключително рядко го задавах. Някак така се стичаха обстоятелствата през всичките 12 години, че сам той ми съобщаваше за новостите около успеха в училище. 
Второто. Обичам реда. Онзи ред, който се поддържа и не се налага да се възстановява. Държа на него и обикновено е налице. Има и изключения, като сегашния момент, когато съм на прага на изнасянето ми от жилището и пренасянето на ново място. ;)
Третото. Никога на никого  няма да кажа думи от сорта: Не пий повече, нали беше последната чашка, обеща ми да не пиеш... Убедена съм, че това предизвиква обратната реакция, както и още куп неприятни преживявания. И за двамата. Какво правя ли? Наливам и на себе си и казвам: "Наздраве!". И в никакъв случай не позволявам да се напия. Резултатът - сам се отказва в един момент. А аз съм усмихната. И спокойна. Както обикновено.
Мога и още да продължа с уроците от майка ми. Уроци, които ме научиха какво не трябва да правя. И не ме разбирайте погрешно - обичам я и ще направя всичко за нея!


Тагове:   моя,   път,   майка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitakat - Хех Ради,
20.11.2007 22:10
Deja Vu с тази разлика, че изобщо не бях отличник и с право са ми задавали въпроси относно образованието. :)))
цитирай
2. radalia - Митакът,
20.11.2007 22:17
Разбирам тогава мама ти ;)

Обаче... как да е дежа ву? Аз говоря за майка-дъщеря...
цитирай
3. desify - ДК:.. Животът в червено, Виан.
20.11.2007 22:39
Раждат майките в кръв
И за цял живот ни завързват
Със жива верига от плът,
Отглеждат ни в клетки.
Живеем и дъвчем късове,
Откъснати кървящи гърди,
Които провесват над люлките
нашите майки.
По цялото тяло имаме кръв.
Кръв, която не ни се иска да виждаме.
И пускаме кръв на околните.
Някой ден вече няма да има кръв
И ще бъдем свободни.
цитирай
4. radalia - Деска,
20.11.2007 22:46
Просто ... безмълвна съм.
Като майка, като дъщеря.
В този ред.
цитирай
5. mitakat - Ради,
20.11.2007 22:58
разбрах за какво говориш. Имам предвид, че буквално същите реплики се ползваха и вкъщи и много от нещата в моята майка ги виждах и у себе си и винаги съм се стремял да ги променя. :)))
Винаги са ми казвали, че приличам на нея. :)))
цитирай
6. radalia - Митак,
20.11.2007 23:03
Аз съм застрахована от такава прилика. Поне физическа. Всички около мен - майка, баба, син, сестра, зет, племеник, племеничка, дори кучето и котката са със светли очи! А моите...

Разбира се, майките ни имат и много положителни качества :) Нека тях да развиваме. А лошотиите просто да са си нашите. Така по-лесно можем да си ги приемем! :)
цитирай
7. mitakat - Съгласен напълно,
20.11.2007 23:28
мойте си лошотийки са ми предостатъчни, че да требе и нечии други да храня. Иначе нямах предвид физическата прилика, като казах че на нея приличам. Което си е верно си е верно, имат и много добри страни и много ще се радвам, ако поне малко от тях съм наследил. :)))
цитирай
8. radalia - :)
20.11.2007 23:39
Да бъдем себе си!
цитирай
9. mitakat - :)
20.11.2007 23:42
Амин ! :)
цитирай
10. radalia - А беееееееееее
20.11.2007 23:47
Кво амин?

Да бъде, да живее! :)))))
цитирай
11. mitakat - Ами,
20.11.2007 23:53
то точно това означава, затова всички молитви завършват с него. :)))
цитирай
12. radalia - Да, прав си!
20.11.2007 23:57
Прозвуча ми... срам ме е да си призная... като заупокойна молитва.
Може би, защото малко шапката ми е накриво тези дни ;)
цитирай
13. mitakat - И таз добра Ради,
21.11.2007 00:00
само не споменавай шевната машина, иначе ще организирам една "блог"-експедиция до Варна. ;)))
цитирай
14. radalia - Хахахха :)))))))
21.11.2007 00:02
На дневен ред е отвертката ;)
Сглобявам мебели през свободното време :)
цитирай
15. mitakat - Ама
21.11.2007 00:12
то на тебе човек да не ти даде инструменти. ;)))
Лека и нежа Ради. :)))
цитирай
16. radalia - Лекичка и на теб!
21.11.2007 00:13
И поводи за усмивки утре!
На всички!
цитирай
17. mitakat - Благодаря Ради,
21.11.2007 00:23
да ти се връщат усмивките и добрините стократно. :)))
цитирай
18. svoboda64 - Ради,
21.11.2007 13:34
А не мислиш ли, че майките, а и бащите, са ни дадени точно за това: не да ги повтаряме, не да ги поправяме, а да бъдем себе си:)) Това може да стане само, ако насреща си имаме твърди и "лоши" характери:)) Педагогиката е "скапано" нещо, но никой не е минал без нея на този свят.

Поздрави за постинга!
цитирай
19. bambola - днес се сетих
21.11.2007 21:02
за този ти пост, докато почти крещях из улиците на майка ми по телефона, на някакви си 2500 км,никога не знам на колко точно сам " стани и излез от там" и после докато и уреждах среща с лекуващия лекар, защото собствената и сестра и вдигна кръвнотона 220-160 и аз тръпнеща повтарях, моля те Господи не днес,само не днес....

А иначе и тя независимо от това че бях отличничка все питаше " изпитаха ли те днес" всеки ден, всеки.....издивявах..и само за една или две четворки ме наказаха, и после "детето", тоест брат ми никога не го попита, щото той като имаше четворка се хвалеше на целия квартал....Един ден попитах, " защо мен не спираше да питаш а за него ти е все едно??" " защото се гордеех с теб , а той си е умен , ама много го мързи..все още сме май така....
И после дъщериата на най-добрата приятелка на майка ми...какво ще кажеш? перфектната дъщеря ,модела, тази дето във всичко беше различна ,ама малееееее....как да я обичам след това, колежка ми е, идва ми на гости, напихме се, оказа се че и аз съм била " перфектната дъщеря на най-добрата приятелка"...да доживееш неща да видиш....

егаси денят, егаси коментара..

Ааа и майка ми почти е генетичен инженер, всяко качество или дефект си имат свои точен предшественик в рода, ревматизмама на брат ти е от баба ти, ганглиомите ти са от майката на баба ти, очите ти са от прабабати и от нея си носиш телесната структюра, it.н само дето физически не си приличаме и духовно от години, ама опитай се да говориш с нас по телефона.....един и сащ глас,абсолитно, лек, напевен, с интонациите, с паузите,......имам милион анектода, от това в 3 сутринта, звъни и " Лиубима не спиш ли? и ......разказче...отговора е " абе май искаше да говориш с дъщеря ми, ама нея вече я няма тук ....
Добре че ги има Лия, добре че още ги има, даже само заради адреналина....добре че ги има.




цитирай
20. svoboda64 - @bambola:))
21.11.2007 21:18
Просто си щастлива, че имаш с кого да се съизмерваш ТУК И СЕГА:)) Някой, който ще ти "ПОСЕГНЕ", но не със злоба и не за да те използва:)) Ще те съпоставя с брат ти, но никога няма да бъдш истински съпоставена (защото и двамата сте ЕДИНСТВЕНИ:))

Простичко казано, това са семейните "мъки", но без тях всички бихме били "изроди" - справка http://scintilla.blog.bg/viewpost.php?id=135133.

Така че: нека не се оплакваме, че имаме семейства. Да им благодарим: днес имаме и повод - Денят на (християнското) семейство.

Поздрави на всички Ви!
цитирай
21. radalia - Така е :))
21.11.2007 22:33
Елски, абсолютно познато ми е всичко това, което описваш. Дори и за дъщерята на приятелката :))

Свобода, нямам нужда от специален ден, за да изкажа признателност. Дори церемониалността ме дразни. Прилича ми на лицемерие. По подобен начин се чувствам и на Сирни заговезни. Благодарност, прошка... това са неща, които са в ежедневието. И ако ги няма там едва ли някакъв ден би имал значение...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2322632
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!