Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2007 00:04 - Здравей, непозната приятелко!
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3302 Коментари: 13 Гласове:
0



image

Всъщност не съм сигурна, че обръщението ми е правилно. Обръщам се към автора на анонимните коментари в този постинг. На пръв поглед може да изглежда, че пиша това "по поръчка". Признавам си, че днес мислите ми бяха провокирани да се реят точно в тази посока. Какво правя, когато ми се плаче...
В първия момент си дадох сметка колко рядко ми се случва това. Не заради друго - убедих се, че полза от това няма. Никога сълзите не са разрешили някакъв проблем, нито са върнали нещо изгубено. Разбира се, че има моменти, в които ми се плаче. И тогава, в такъв момент, просто плача. Обикновено си осигурявам за известно време да остана сама. Запасявам се с прилична доза песнички като тази:



И... плача. Отдавам се на емоцията и й позволявам тя да ме обземе. Не й се противопостявам. Изживявам я. Максимално качествено. По този начин, обладавайки ме, нейната сила отслабва. Посрещането й, без съпротива от моя страна, намалява силата й  постепенно. Тя си е взела нужното от моята чувствителност, което пък довежда до това разумът да започне да надделява...
Какво следва? Започвам да разсъждавам какво се е случило, за да стигна до тази черна дупка на чувствата. Какво съм направила и какво не съм направила? Какво мога да променя и накъде да продължа? Обикновено няма полза от дълго задържане на едно място. Още повече, че това място ме е довело до усещането за слабост. Защото една от най-истинските и дълбоки причини за сълзите е осъзнаването на собственото безсилие. Дори и тогава, когато си загубил близък човек. Нежеланието да се приеме един прост факт - невъзможността да задържиш този човек до себе си. Било то любовна раздяла или смърт.
Когато започна да намирам точните отговори на горните въпроси (понякога го постигам с писане, защото е много трудно човек да бъде честен пред себе си и само пред себе си), тогава постепенно се прояснява и една пътечка, която дава отговорите на въпроси от сорта "А сега накъде?". Започвам с нещо съвсем елементарно - поливане на цветята, подрязване на увяхналите листа и клони, измиване на листенцета... Винаги успявам да се "заредя" от растенията. В следващия момент се хващам с нещо друго, което отново със сигурност ми носи положителна емоция. Лично на мен и само с  мен. (Излизането с приятелка още го отлагам. ) Например изваждам шевната машина и си ушивам нещо си. Ще си призная, че имам дрехи, които не съм обличала нито веднъж. Просто, защото носят в себе си болката. Дори и изработването им да е било част от лекуването й. 
На този етап вече, се чувствам достатъчно "изтрезняла", за да ми се слуша нещо от рода на:



Всичко това е моят начин. Не може да се дава рецепта за нещо подобно, просто споделям. И си давам сметка, че много от отдавна нищо не съм си шила.


Тагове:   непозната,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitakat - Ради,
15.11.2007 01:21
с двете ръце и двата крака ти стискам палци да не ти се налага скоро пак да шиеш. :)))
цитирай
2. avangardi - radalia
15.11.2007 07:51
Когато започна да намирам точните отговори на горните въпроси (понякога го постигам с писане, 07:39 - Стани репортер - http://bgreporter.com/
Автор: avangardi
цитирай
3. ninaantonova - Хубаво е човек да си поплаква от време на време
15.11.2007 08:20
Стига да може. Сълзите пречистват, облекчават болката и дават спокойствие на душата. Отдавна не съм плакала, не защото няма за какво но, като че ли сълзите ми не искат да потекат, не защото ме е срам да плача, а защото не мога. Дано когато дойде момента, те - сълзите са от радост.
Лек и успешен ден. Нина
цитирай
4. sowhat - ради искам да ти кажа че
15.11.2007 08:38
не искам да плачен ,но всъщност знам че понякога просто е жизненонеобходимо да се разплачем за да се изчистим от всичките лепсави нещата по душата си ...
просто те прегръщам.
цитирай
5. radalia - Ей, хора!
15.11.2007 10:02
Май само Митакът ме е разбрал. Никак, ама никак не ми се е плакало! Нито днес, нито вчера, нито миналата седмица.
Просто поразсъждавах на тема какво правя, когато ми се плаче. Като отговор на запитването на анонимния в http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=131456
цитирай
6. majkata - в нашето унисекс време жените пл...
15.11.2007 13:20
в нашето унисекс време жените плачем все по-рядко, като че ли. Т иси умен и трезв човек, дано да не ти се случва скоро!
цитирай
7. elineli - EL
15.11.2007 17:07
Ради,отдавна се отказах от шиенето(е,след като веднъж си спретнах перфектен бод на показалеца).Вече съм на тема миене на банята,хем винаги има смисъл,хем е по безопасно,поне за мен.Поздрави и :))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
8. radalia - :)
15.11.2007 21:27
Не съм съгласна за деление по полове - независимо повода. Плаченето, вайкането, разсъждаването върху проблемите, решението им е строго индивидуално.
На никого да не му се случва! :)



цитирай
9. radalia - EL,
15.11.2007 21:29
Ето помогна ми - показа друг начин, който съм сигурна, че сработва. Толкова е хубаво, когато видиш блясъка след изтъркването на утаеното и напръсканото. :)
цитирай
10. анонимен - :) Благодаря! И аз чистя. Няма зн...
16.11.2007 02:07
:) Благодаря! И аз чистя. Няма значение банята ли ще е и дали предния ден не съм правила "основно" чистене... Музиката наистина много помага - може би единствено тя помага. Аз също много рядко плача. Напоследък, не знам, напрежението ли ми дойде повече, проблемите ли или просто имам нужда от малко почивка... Ще се справя - знам го! Още веднъж благодаря за специално отделеното време! Пожелавам ти всички дрехи в гардероба ти оттук нататък да са само от магазин! :)) Хубав нов ден!
цитирай
11. melsun - Чистене,музика и танци:)))
16.11.2007 11:37
Това са моите начини!Като се замисля и аз по-рядко вече плача,но се случва...От плачливите съм си...С чистенето като,че пристъпвам в нов етап...Излъсквам,изхвърлям,подреждам,докато не се получи онази хармония,от която имам нужда в момента...А музиката е едно много силно допълнение,без нея не мога...Ще си призная нещо...Два пъти...само два пъти... нарочно се напих...Плаках,пих,плаках,пих...накрая заспах...А като се събудих...беше нещо ужасно...Отвратих се от себе си...Беше ми лошо,очите ми подути...не можех да излезна никъде...Два дена ми трябваха да се освестя...Не отидох и на работа...Повече този начин няма да го пробвам...Всъщност вече е изпробван...Видях...Не ми хареса...
А понякога имам нужда просто да се наплача едно хубаво...Лошото е,че някак не върви ей така просто да тръгна да плача,докато има някой около мен...А вече почти винаги има някой...Затова чистя:)))
цитирай
12. buratino - Към melsun...
17.11.2007 22:35
Вземи да се напиеш трети път и всичко ще се оправи:)

Към всички останали...
Аве, Радалия не плаче,не сте ли го разбарли още?
цитирай
13. radalia - Едно приятелче казваше:
18.11.2007 09:54
"Когато ти е тъжно и не виждаш изход, погледни ръцете си и направи нещо с тях!"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2347738
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!